Джим Стовъл - Последният подарък

После обърна глава надясно и каза:

— Човече, офисът ти е страхотен.

— Благодаря — отвърнах аз и тъкмо щях да му разкажа за старинните си мебели, когато се усетих, че ме пързаля.

Всички се засмяха. Попитах Джейсън:

— Какво в този младеж те накара да сметнеш, че той притежава дара на смеха, още първия път, когато го срещна във влака?

Дейвид Рийс взе думата и сам отговори:

— Моят номер със списанието, господине.

Аз се усмихнах и попитах:

— И какъв е той?

Дейвид Рийс обясни:

— Някои от междуградските влакове не са достатъчно чисти и когато седалките са прашни, хората често сядат върху списания. Тъй като не мога да видя дали са чисти или не, аз винаги сядам върху списание. Докато двамата с Джейсън се запознавахме във влака, един господин зад мен ме попита дали чета списанието.

В този момент Джейсън избухна в смях и го прекъсна:

— Веднага след като човекът попита Дейвид дали чете списанието, той стана, обърна страницата, седна отново отгоре му и отговори: „Да, господине, но скоро ще свърша.“

Когато се насмяхме, попитах Дейвид кога и как е развил чувството си за хумор. Той ми обясни, че още като малък е изгубил зрението си и се е сблъскал с много предизвикателства и битки, една от които — лошото отношение на хората.

— Господин Хамилтън, понякога в живота човек трябва или да се засмее, или да заплаче — каза той. — Аз предпочитам да се засмея.

Замислих се за Дейвид Рийс и невероятния му подход към живота. Неговата способност да се смее служеше не само на него, но и на всеки около него, включително на мен. Успокоих Джейсън, че със сигурност се е справил с месечната си задача.

Докато двамата с Джейсън излизаха от офиса, Дейвид спря, обърна се и каза:

— Господин Хамилтън, исках само да ви кажа, че вратовръзката ви е фантастична.

Докато му благодарях за комплимента, се усетих, че за втори път ми прави този номер. Чувах как двамата с Джейсън се смеят чак до асансьора. Госпожица Хейстингс също се смееше.

— Е, какво толкова смешно има? — попитах накрая.

— Ами, вратовръзката ви наистина е хубава — отговори тя.

Има дни, в които сякаш физически усещаш, че ще се случи нещо изключително. Друг път необичайните неща в живота идват изневиделица. Докато чаках Джейсън Стивънс да пристигне за редовната ни среща, която щеше да сложи началото на още един месец на открития, аз гледах през прозореца на своя офис небето над Бостън и си мислех за Ред Стивънс. Трудно е да осъзнаеш загубата на приятел, когато през цялото време си заобиколен от толкова много неща, свързани с него. Има хора, които оказват такова голямо влияние в живота ни, че почти се превръщат в част от нас. Такова беше влиянието на Ред Стивънс върху мен, както и върху много други.

Вярно, че много пъти ми се искаше да вдигна слушалката и да чуя плътния глас с тексаски акцент. Но някак си знаех, че добрите неща, които Ред Стивънс беше внесъл в живота ми, никога нямаше да ме напуснат.

На големия екран пред нас се появи лицето на Ред. Той наистина беше велик човек и величието му се бе проявило във всяка област на живота. Сега той се опитваше да предаде това величие на своя племенник.

— Джейсън, докато си седиш там, искам да отделя няколко минути, за да благодаря на господин Хамилтън и госпожица Хейстингс, че се съгласиха да ръководят този едногодишен проект. Надявам се осъзнаваш, че когато получиш големия подарък, който съм планирал да ти оставя, това в голяма степен ще се дължи и на усилията на моите скъпи приятели Теодор Хамилтън и Маргарет Хейстингс.

Ред изглеждаше толкова истински на големия екран, че ми се искаше да му отговоря, че за мен е радост да правя това за него. Знаех, че няма смисъл — вътрешно бях убеден, че той е знаел, че ще бъда доволен от неговия избор именно аз да придружавам Джейсън в неговата одисея.

— Джейсън, този месец ще научиш нещо за един дар, присъщ на всички велики мъже и жени — дара на мечтите. Мечтите са същността на живота — не такъв, какъвто е, а такъв, какъвто може да бъде. Мечтите се раждат в сърцата и умовете на много специални хора, но плодът от тях става реалност, на която се радва целият свят.

Може би не ти е известно, че Теодор Хамилтън е познат като най-добрия адвокат в страната. Зная, че когато се запознахме, той си мечтаеше да достигне това ниво, а вече петдесет години живее в мечтата си. Преди да стане реалност, мечтата му се бе сбъднала в неговото сърце и в неговия ум.