Джим Стовъл - Последният подарък

На следващата сутрин двамата с госпожица Хейстингс се разположихме в задната част на дълга черна лимузина. Шофьорът ни беше едър джентълмен, подбран специално за тази задача. Спряхме пред разкошната къща на Джейсън, купена му от Ред Стивънс чрез попечителски фонд.

Шофьорът ни слезе и отиде до входната врата, за да вземе Джейсън и багажа му. След няколко секунди видях как той с лекота поема двата куфара на Джейсън, в едната си ръка, а с другата го води към колата. Двамата един до друг изглеждаха като Давид и Голиат и когато задната врата се отвори и Джейсън влезе при нас, той сякаш почувства облекчение и веднага попита:

— Кой е тоя огромен тип?

Госпожица Хейстингс отговори с усмивка:

— О, Нейтън ли? Той е един много приятен младеж, специално побран за нашето пътуване.

— Какво ще да означава това? — попита Джейсън.

Госпожица Хейстингс просто се усмихна и сръбна от кафето си.

Обърнах се да се здрависам с Джейсън и го поздравих:

— Добро утро, Джейсън. Всичко ще ти стане ясно, когато му дойде времето. Засега предлагам да се облегнеш и да се отпуснеш, а аз ще ти кажа малко подробности, докато пътуваме към крайната ни цел.

Наслаждавахме се на гледките на излизане от Бостън, после през източните части на Масачузетс и пътя през Ню Хемпшир. Когато се отправихме на север покрай брега, започнах да обяснявам на Джейсън в какво ще се състои нашата командировка.

— След малко ще навлезем в щата Мейн, няколко километра ще караме през частни гори и ще пристигнем в дома за момчета на Ред Стивънс, където в продължение на един месец ще бъдеш заместник-родител. Това ще даде възможност на постоянния родител да си вземе заслужена отпуска, а на теб — възможност да се опознаеш с тридесет и шест момчета от шест до шестнадесетгодишна възраст.

Джейсън ме погледна с широко отворени очи и каза:

— Не трябваше ли да научавам нещо за семейството? Откъде на стария му е дошло на ум, че ще науча нещо за семейството от група сираци?

— Стария , както го нарече, основа това място преди тридесет години и оттогава насам го спонсорира — отговорих аз.

— Познаваше всеки и всичко в него и съм сигурен, че там ще научиш урока, който той е планирал да знаеш. За твое добро се надявам да не затвориш сърцето си.

— На мен ми звучи абсолютно нелогично — промърмори Джейсън.

— Както и да е, предстои ти неповторим месец — казах аз. — Тъй като преди да почине, чичо ти ме постави за Председател на управителния съвет на тази институция, двамата с госпожица Хейстингс ще поработим в офиса с някои от дарителите и ще съставим бюджета за следващата година.

След няколко минути излязохме от шосето и тръгнахме по насипан с чакъл път. Подминахме остаряла табела с надпис Дом за момчета „Ред Стивънс “. След секунди личният ни шофьор Нейтън паркира бавно лимузината в средата на двор, заобиколен от няколко сгради — столова, общежитие, нещо като училище, физкултурен салон и административна зала.

Нейтън слезе от лимузината и ни отвори задната врата. Докато вадеше куфарите от багажника, вратата на общежитието се отвори с гръм и трясък и върху Нейтън се спусна цяла орда момчета. Той подхвърли няколко от тях във въздуха, прегърна други и „даде пет“ на трети. Всички го викаха по име и изглеждаха страшно развълнувани, че го виждат.

Най-накрая ентусиазмът им се поуталожи и Нейтън каза с театрална интонация:

— А сега, мъже, да отиваме в общежитието и да проверим дали всичко е подредено, защото този месец ще имаме нов родител.

Момчетата се подчиниха веднага и се спуснаха към спалните си. Нейтън, който някак си успя да вземе наведнъж целия багаж, без да изглежда особено натоварен, ни поведе към общежитието. В голямата спалня леглата се редуваха с шкафчета покрай двете срещуположни стени.

Нейтън стовари багажа на Джейсън до първото легло и каза:

— Добре дошъл у дома. Следващите тридесет дена това ще бъде твоят палат. Господин Хамилтън и госпожица Хейстингс ще отседнат в частните апартаменти до административната сграда.

Нейтън се обърна към Джейсън и каза:

— Предлагам да си разопаковаш багажа и да се настаниш. Предстоят ти много пояснения.

Разбрахме се след двадесет минути всички да се срещнем в столовата. Нейтън заведе двама ни с госпожица Хейстингс до двата удобни апартамента, залепени до административната сграда.

В уреченото време всички се събрахме около дългата маса в столовата. Трийсетина момчета се вмъкнаха и седнаха на определените им места. Говореха оживено и явно бяха любопитни кои са тези хора, които са се събрали на тяхната маса.