Джим Стовъл - Последният подарък

— Към края на седмицата видях по тротоара пред нашата къща да върви мъж на средна възраст. Той видя, че се качвам в колата, усмихна ми се и тръгна право към мен. Подаде ми ръка и каза, че се казва Бил Джонсън и че съм имал една от най-красивите коли, които е виждал. Каза, че обикаля квартала и търси работа срещу заплащане и че за него ще е истинско удоволствие да измие такава кола.

Попитах го защо обикаля да търси работа и той ми отговори, че след няколко съкращения и двамата с жена му останали без работа, а имали три малки деца. Затова вършели всякаква работа, която могат да намерят, за да свързват двата края. Очевидно бяха изразходвали спестяванията си и изкарваха пари ден за ден. Попитах го какво става, когато не може да изкара достатъчно, а той само се усмихна и ми каза, че винаги има достатъчно и че този проблем е създал интересни ситуации в тяхното семейство. Сега те прекарвали повече време заедно, а децата се научили да ценят парите и труда. С усмивка на лице ми разказа как миналата седмица останали само с малко овесена каша, но тъкмо когато бил готов да се отчае, чул как съпругата му обяснява на децата, че много от пионерите на Дивия запад дни наред ядели само овесена каша. После добави, че двете му момчета вероятно ще искат занапред да ядат само овесена каша независимо колко пари имат.

Джейсън спря да говори, сякаш търсеше най-подходящите думи, след което продължи:

— Човекът ми разказа колко хубави неща научават и вършат заедно със съпругата и децата му. През това време изми колата ми, а аз му платих толкова, колкото поиска. Опитах се да му дам повече, но той не искаше.

Преди да си тръгне, му казах, че съжалявам за неговото положение. Той само се засмя с характерния си смях и ми каза, че се чувства като най-щастливия човек на земята и че за нищо на света не би си сменил мястото с друг.

Джейсън се замисли и накрая каза:

— Знаете ли кое е смешното, господин Хамилтън? Докато ми казваше, че не би си сменил мястото с никого, аз си мислех колко много би ми се искало в известен смисъл да съм на негово място.

Госпожица Хейстингс ни поднесе по чаша вода. Джейсън отпи глътка и продължи да разказва.

— На следващия ден минавах покрай гробищата и забелязах най-голямата погребална процесия, която съм виждал. Тогава не си помислих нищо, но по-късно през деня отново минавах оттам и любопитството ме накара да сляза и да попитам някой от работниците дали погребението не е било на някоя знаменитост. Влязох навътре в гробището, но видях само един възрастен мъж да стои до пресен гроб. Тъй като погребалната процесия бе минала само преди няколко часа, предположих, че това е гробът.

Слязох от колата и се насочих към възрастния господин. Когато ме чу да се приближавам, той се обърна към мен. Извиних му се, че нарушавам спокойствието му, и обясних, че по-рано съм минал оттам и съм видял голяма процесия. Казах му, че просто се чудя дали не са погребвали някоя знаменитост или звезда.

Той се подсмихна и ми каза, че наистина са погребали знаменита звезда. Каза ми, че го знае от първа ръка, тъй като е живял с нея почти шейсет години. Стана ясно, че съпругата му е била учителка четиридесет години и е оставила отпечатък върху толкова свои ученици, че буквално стотици от тях бяха дошли от всички краища на страната, за да й отдадат последна почит. Затова смятал, че тя е един вид знаменитост и звезда.

Отново му се извиних, че го притеснявам в най-лошия ден от живота му, а той отново се подсмихна и ми каза, че животът му със сигурност ще се промени, но никой, който е живял шейсет години с неговата Дороти, не би могъл да има лош ден. „Просто стоях тук и благодарях на Дороти за всичко, което е направила, и току-що й обещах, че няма да я разочаровам.“

Джейсън отпи вода от чашата си, погледна госпожица Хейстингс, а после мен и продължи:

— Възрастният мъж ме прегърна през рамо и си тръгнахме заедно от гробищата. Докато влизах в колата, той ми каза, че ако някога може да направи нещо за мен, трябва само да му се обадя. Седнах в колата си и го гледах, докато изчезна от погледа ми.

Джейсън спря да говори сякаш беше приключил. Чаках да продължи, но той мълчеше и накрая казах:

— Джейсън, намерил си дете в изключително тежка ситуация, което посреща проблемите си с трудна за разбиране радост. Намерил си човек на средна възраст, които се бори с финансова криза, но в същото време поддържа своето семейство и своето достойнство. Намерил си възрастен мъж, който е успял да трансформира трагедията на смъртта в тържество на живота. Но, Джейсън, трябваше да намериш и един млад човек с проблем.