Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

— Добре дошла в нощите на Лилавата група. За нас отопление няма. Всичко отива само за момичетата горе, в удобните им меки легълца.

След това тя се приближи до вратата, водеща към салона и прошепна:

— Бъдете готови.

Напрегнах се, чудейки се за какво още трябваше да бъда готова. В този миг Джун удари силно с ритник вратата, заставайки в отбранителна позиция като някой спартански войн от миналото. От другата страна на вратата долетя единствено струя студен въздух, шумът на люлеещите се хамаци и тихия шепот на момичетата.

— Окей, чисто е — прошепна Джун, като се изправи. Да се нахвърля върху нас, докато се връщаме от разходка, е един от любимите трикове на Калиста — обясни ми тя като видя изумения ми поглед.

— Бъди войн. Воювай или ще те завоюват — обади се отново Райли, вперила поглед в мен.

Джун се засмя и разроши приятелски косата й.

— Това беше добро, Райлс.

— Какво е станало с нея? — прошепнах аз в ухото на Джун, докато минавахме през салона.

Тя не ми отговори. Погледнах скришом към Райли, която отново беше потънала в някакъв свой свят и навиваше замечтано крайчетата на косата си.

Не можах да спя много същата нощ. Ледени тръпки минаваха по кожата ми, а скърцането на хамака всеки път, когато помръднех, направо ме побъркваше. В промеждутъците между опитите ми да задремя, виждах десетки неспокойни и будни очи да светят на оскъдната светлина около мен. Едва на разсъмване успях да потъна в кратък неспокоен сън, след като въздухът започна леко да се затопля и мрака не беше толкова непрогледен. За сметка на това, може би едва тридесет минути по-късно, ме събуди ужасен силен звук точно над главата ми. Райли и Джун се обърнаха на другата страна, напълно игнорирайки тряскането, но аз скочих като ужилена от хамака. Едно от момичетата стоеше до един от галоните с вода точно до главата ми и чупеше повърхността му с парче от метална тръба. Зяпнах я, чудейки се какво прави, и едва тогава видях малки парченца скреж да хвърчат наоколо. През нощта температурите бяха паднали толкова ниско, че горният слой на водата беше замръзнал! Тя напълни една купичка с вода и тръгна обратно към групата на Калиста. Внезапно усетих страшна жажда и неистово желание да размърдам вкочанените си крака. Бавно се смъкнах от хамака и сънено запристъпвах към галона с вода. Точно се бях навела, готова да отпия от шепата си, когато чух глас зад мен, нареждайки ми да спра.

Обърнах се. Беше Калиста. Личеше си, че и тя току-що е станала от леглото — мазната й коса беше сплескана на тила й.

— Да не смяташ да си оставиш микробите в нашата вода? Бих го приела, ако беше някое от моите момичета, но не от някой боклук от групичката на Джун. Вземи си чаша!

— Окей — изморено казах аз. — Къде са чашите?

— Упс, такива няма — озъби се тя.

Започнах да схващам играта й. Чувстваше се прекалено несигурна и нещастна и отчаяно искаше да има контрол над нещо. Затова и се беше вкопчила в идеята да бъде главатарка на бандата си, колкото да се чувства значима. Обзе ме яд на това, колко предвидима и глупава беше всъщност в опитите си да ми вгорчи живота. Предполагам, че досадата си е проличала в изражението ми, защото очите й се присвиха още по-злобно.

— Какво, превзета госпожичке, да не мислиш, че правилата не важат за теб? Да не се смяташ за нещо по-добро от нас?

— Просто не мисля, че е необходимо да се държим по този начин — започнах спокойно аз. — По-добре е да се обединим срещу онези задници, които ни пъхнаха тук.

— Знаеш ли — каза Калиста внезапно със сладникав ироничен тон и престорена усмивка, — напълно си права.

— Майната ти — срязах я аз и без да отмествам поглед от очите й доближих шепа с вода до устата си.

Точно преди устните ми да докоснат водата, тя замахна и ме удари с всичка сила с юмрук през лицето. Ударът беше толкова силен, че усетих как моментално устата ми се напълни с кръв, а водата се разля върху ризата ми.

— О, как ще си платиш за това — изсъсках аз и се хвърлих върху нея на студения цимент.

Затъркаляхме се бясно, вкопчени една в друга. Ръцете ми светкавично затърсиха гърлото й, но вместо това потънаха в гнусната мазна кожа на главата й. Опитах се да я хвана за косата и да ударя лицето й в земята. Не виждах нищо от гняв, исках само да й причиня колкото се може повече болка. Изведнъж обаче усетих как някакви студени чужди ръце ме хващат и ме издърпват от жертвата ми. Няколко момичета, които не можех да видя през завесата от коси, ме държаха почти във въздуха и ме отдалечаваха от Калиста. Успях да видя, че тя се беше хванала за един от галоните с вода, приведена на две и дишаща тежко. Тереза бавно се приближи до мен и ме изгледа студено. След това сложи ръка върху окървавения ми нос и натисна с всичка сила. Усетих заслепяваща болка и чух как хрущяла на носа ми издаде неприятен звук.