Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

— Тихо! — чух гласа на Харисън до ухото си, когато Кармен се приготви да се разпищи.

Той премести ръката си от устата ми и като я хвана здраво за ръката, ни издърпа обратно навън. Беше облечен с широка тениска, а косата му беше в пълен безпорядък. Миришеше слабо на парфюм и сън.

— Виена е будна — прошепна той.

— Какво!?! — ужасено го погледна Кармен.

— Някаква тръба се е спукала в банята до библиотеката. Извикаха баща ми, но той днес не е на работа, затова отказа да отиде и тя се опитва да се справи с аварията сама. Може да я чуете как проклина от време на време.

Банята до библиотеката беше точно срещу вратата на коридора.

— Ами ако влезем през другия край на коридора? — попита Кармен.

— Ключът не става за там — отбелязах аз. — Освен това, тя пак ще ни види да се промъкваме към стаята ни.

— Какво ще правим тогава?

— Ще останете в апартамента ни до сутринта — отговори вместо мен Харисън.

— Да, чудесен план. И къде ще ни скриеш от баща си?

— Няма нужда. Вече му казах истината.

Изтръгнах се от прегръдката му бясна.

— Кажи ми, че се шегуваш! Кажи ми, че не си ЧАК толкова тъп!

— Спокойно, можете да ми се доверите. На него също. Той е тук заради вас, момичета, не заради „Хидън Оук“.

— Дори и да е така — казах аз, — той все пак е учител. Никой учител не би ни позволил да се размотаваме по нощите безнаказано.

— Е, така или иначе, вече му казах. Така че, тръгвайте.

Той отвори една странична врата и се оказахме в друг коридор. В самия му край се намираше апартаментът на мистър Дериан. Влязохме вътре тихо. Беше тъмно, с изключение на слаба светлина, идваща от малка нощна лампа в кухнята. Бялото куче се изправи от дивана и ни изгледа подозрително.

— Категорично не — отсякох аз. — По-добре да прекараме нощта навън.

Не се притеснявах, че мистър Дериан можеше да ни издаде. Не се притеснявах дори от това, че можехме да го вкараме в беля. Искаше ми се да мога да се притесня за това, но не можех. Не исках да остана вътре само и единствено заради Харисън. Нямаше значение дали нямах доверие на него или на себе си — и в двата случая нещата опираха до едно. Нямах доверие на ситуацията. Беше нещо като тест, на който бях обречена да се проваля.

Анжела — боязливо се обади Кармен. — Щом като мистър Дериан вече знае, няма какво по-лошо да се случи.

— Не ме интересува, хайде, Кармен.

— Не искам да спя навън — каза тя, скръствайки ръце като непослушно дете.

Въздъхнах дълбоко и пристъпих в апартамента.

— Хубаво — отсякох аз.

Поне не аз взех решението. Каквото и да се случи, вината няма да е моя.

Харисън ни поведе към вътрешността на апартамента и аз го последвах, опитвайки се да не обръщам внимание на хлабавите му панталони, които се смъкваха все повече и повече с всяка стъпка. Огледах се наоколо, за да отклоня мислите си. Мястото беше в пълен хаос, но изглеждаше странно уютно и приятно. Купища книги с дебели корици бяха разхвърляни навсякъде, върху някои от тях бяха забравени купички с корнфлейкс с мляко. Лампата в хола беше превърната в закачалка, а телевизорът беше заринат с нахвърляни дрехи.

— Ще спите на дивана — уведоми ни Харисън.

— Диван? — повторих аз, оглеждайки се.

— Да — каза той, разчиствайки от дивидита, книги и дрехи това, което бях сметнала за малка масичка. — Ето го и него.

Разнесе се миризма на евтин хотелски матрак, когато той започна да ни оправя леглото. С Кармен стояхме до вратата, мърморейки си гневно една на друга като заложници. Тя почеса бялото куче между ушите. След като Харисън най-после успя да почисти и разпъне дивана, ни каза, че отива да вземе чаршафи. Точно в този момент вратата на стаята се отвори и мистър Дериан влезе вътре, облечен в старомодна мъжка пижама.

— Здравейте — бавно каза той. — Анжела, Кармен.

— Здравейте, мистър Дериан — учтиво поздрави Кармен.

Беше супер странно. Предния ден бяхме в час, гледайки чехълчета под огромен микроскоп, а сега се намирахме в стаята му посред нощ, сварвайки го сънен и по пижама. Аз примигнах объркано.

— Отивам за чаршафи — повтори Харисън и като потупа баща си по рамото излезе от хола.

— Благодаря ви, че ни приехте, мистър Дериан — продължи с любезностите Кармен.

— Да, благодаря ви — включих се и аз.

— Добре ли сте? — попита той, прокарвайки ръка през рошавата си сребриста коса.

Кимнахме едновременно. Нямахме представа какво смяташе да прави с нас.

— Знаете, че ако мис Виена ви беше хванала тази нощ, щяхте да бъдете наказани много строго. Може би дори щяха да ви преместят в Лилавата група.