Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

Взех си един от учебниците, за да поуча, докато нещата се изперат, макар че първоначалната ми амбиция да бъда добра ученичка бавно беше започнала да се изпарява. Вместо да чета, се зазяпах в празното пространство наоколо. Историята на Кармен беше засилила неимоверно много желанието ми да се махна от училището. Само че не исках просто да напусна. Исках цялото място да бъде изтрито от лицето на земята. Жестокостта на мис Виена и д-р Спайсър, зловещата история на училището, отвратителните опити да излекуват момиче като Кармен, което си беше напълно в ред. Ясно ми беше, че я държат тук заради семестриалната такса, която родителите й плащаха. Всичко това правеше „Хидън Оук“ опасно, ужасно, грозно и зло място. Уроците бяха скучни, а часовете за добри маниери — напълно безсмислени. По-голям успех бих имала, ако се уча сама, докато навърша двайсет и една.

Пералнята се разтресе мощно, когато започна да центрофугира. Тъй като явно гълташе много от електричеството тук в мазето, светлината намаля и по стените се появиха дълги сенки. Стаята направо стана зловеща. Дъската за гладене разпращаше дълги отражения към стените и тавана и изглеждаше сякаш някакви същества се движат напред-назад в полумрака.

— Ехо? — прошепнах аз, моментално обхващайки ме срам за развинтеното ми въображение.

Естествено отговор нямаше. Обърнах се обратно към пералнята, очаквайки да спре всеки момент и да прехвърля дрехите си в сушилнята. За мой ужас, тя се намираше още по-дълбоко в мазето, а точно зад нея имаше малка шахта с метални решетки. Решена да се стегна и да си свърша работата, се запътих към сушилнята, но на половината път към нея замръзнах. Не можеше да бъде отново въображението ми! Зад отвора на шахтата видях човешка ръка. Само за секунда тя бързо пъхна малка бележка през решетките и изчезна. Хвърлих дрехите на пода и грабнах бележката.

Спри да се опитваш да ме намериш!

Пилар.

— Пилар? — извиках аз, падайки на колене пред решетката. — Пилар, върни се!

Никой не ми отговори. Светна ми. След като ми беше оставила бележка, вместо да ми каже нещо, може би заради нейната собствена сигурност не трябваше да крещя в решетката. Изтичах и като грабнах една химикалка, написах на гърба на бележката:

Кажи ми как да ти помогна.

Анжела.

След това се замислих малко и откъснах частта с името си, в случай, че някой я откриеше преди Пилар. Пъхнах листчето хартия обратно в черната шахта и зачаках. Никой не ми отговори. Бележката остана вътре. Докато чаках, видях тръбата за парното, движеща се по дължината на стената на мазето и потъваща в шахтата, откъдето беше дошла бележката. Трябваше да е същата тръба, която минаваше над леглото ми. Онази, която чувах да тропа през дългите ми безсънни нощи.

* * *

С Кармен планирахме да помогнем на Ребека да разследва изоставените спални следващия следобед. Докато трите се провирахме през високата трева, им разказах за призрачната ръка на Пилар и бележката, която ми беше оставила.

— Уау! — възкликна Кармен. — Не опита ли да изкъртиш решетката или нещо такова?

— Виждала си какво представляват тези решетки, Кармен, супер здрави са.

— Знаете ли какво? — обади се Ребека. — Тази Пилар може би изобщо не е в Лилавата група. Може да се е забъркала в някакви по-сериозни проблеми и да са я заключили някъде другаде.

— Възможно е — вдигнах рамене аз. — Но при всички случаи трябва да я намерим и да й помогнем.

— Ужасно е — потръпна Кармен. — Затворена е някъде, тропа по тръбите през нощта, надявайки се някой да я чуе и да разбере, че е тя. След това, когато се опитваме да я намерим, тя изпада в паника от страх и ни казва да не я търсим повече.

— Стига де, може просто да е в някаква отделна част на училището и да не й е позволено да говори с нас. Не е нужно да е толкова зле — отвърна Ребека.

Никоя от нас не го вярваше наистина. Чудех се как беше успяла да ме намери Пилар. Дали мис Виена я беше наказала заради въпросите, които задавах, или просто се е изпуснала, че в училището има някаква Анжела Карденас? Или някой от другите ученици й беше казал? Може би Морийн? Бланк? А може би това дори не е била тя, може просто някой да си е направил грозна шега. Само че… усещах вътрешно, че не е така. Това беше Пилар. Не знаех по какъв начин да го обясня на момичетата, но имах твърдото усещане, че тя е в голяма беда.

Опитах се да избутам мислите за нея от главата си, когато започнахме разследването. Оказа се, че няма да бъде толкова лесно да проникнем вътре — вратите бяха здраво заключени, прозорците също. След като се уверихме, че никой не ни наблюдава, Ребека ме повдигна на раменете си и тръгнахме около сградата, като надничах през всеки прозорец, пробвайки дали случайно не е забравен незалостен. Гледката навсякъде беше една и съща. Изтърбушени матраци, нацепени бюра, покрити с миши изпражнения, разкъсани и смачкани постери на музикални групи от 80-те и огромни мокри петна по пода. Когато стигнахме до задната част на сградата, най-после съзрях един прозорец със счупено стъкло, който беше достатъчно ниско, за да успеем да се вмъкнем през него.