Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

Всеки път щом помръднех обаче, възглавницата се изплъзваше от очите ми и се будех. И ето как се озовах будна и зяпаща през прозореца в един часа през нощта. Тръбата за парното, която минаваше до леглото ми издаваше натрапчив глух шум, все едно се опитваше да ми каже нещо. Навън оранжевият прожектор беше оцветил поляната в яркожълто, а клоните на най-близките дървета се полюшваха ритмично на есенния вятър. Не се виждаха никакви други светлини в далечината — единствено мрака на гората наоколо. Светлината на прожектора беше толкова силна, че дори не можех да видя звездите.

Отсреща на първия етаж лампите в една от стаите все още светеха. Виждах много малка част от вътрешността на стаята, като от време на време до прозореца се появяваше ръката на този, който беше вътре. Беше мъжка. Приближих се малко към прозореца, облегнах брадичка на възглавницата и тъй като така и така не можех да спя, зачаках да видя на кого принадлежи ръката. Само че вместо да се появи отново, на прозореца се появи гол мъжки гръб. Дали защото ме бяха затворили в училище, пълно само с момичета, или защото от повече от половин час зяпах само в празния прозорец, сега гърбът на мъжа ми се стори най-красивото нещо, което бях виждала през живота си. Раменете му бяха притиснати толкова плътно до стъклото, че се оцветяваха в оранжевата светлина от двора, а косата му — къдрава и рошава беше влажна от пот около врата му.

Тогава, както се беше появил, изведнъж той изчезна. Няколко секунди по-късно беше заменен от по-слаба фигура, гола до рамото ръка и малка част от крак — определено женски. Ръката се пресегна напред и мъжът се появи отново, този път с лице към мен, прегръщайки момичето, шептейки нещо в ухото му. Видях как тя отметна глава, очевидно изпитвайки удоволствие от чутото. След това той вдигна поглед нагоре и очите му срещнаха моите.

Исках да се дръпна назад, да се барикадирам с възглавницата си и да се направя, че никога не съм поглеждала през прозореца. Вместо това обаче замръзнах, не можейки да отместя поглед от очите му. Беше младият мъж, който видях онази нощ с Джун и останалите, който стоеше сам в тъмната стая. Той замръзна за момент, след което, без да помества поглед, отново наведе устни към врата на момичето.

Усетих как вените на врата ми се подуха от напрежение и започнаха да пулсират. Огледах трескаво стаята ни и видях Кармен да спи дълбоко. Когато отново погледнах към прозореца, се надявах да се е махнал оттам, но не беше. Гледаше ме изпитателно, сякаш е чакал да се обърна отново. Само че сега момичето го нямаше и той стоеше гол до кръста на прозореца си. След това прокара бавно ръка през влажната си коса и ми се усмихна. Беше влудяваща усмивка — властна и привлекателна.

В ума ми просветна името, което д-р Зилинска неволно ми беше издала — Харисън. След това в главата ми прозвуча речта й как съм разчитала твърде много на мъжете за самочувствието си. Никога досега не бях мислила, че е възможно някой лекар да се окаже прав в диагнозата си за мен, но ето че се случи — беше истина. В момента бях напълно безсилна пред властта на непознатия мъж пред мен и просто седях и очаквах той да направи нещо, с което да ме накара да се почувствам по-добре. Само че как, по дяволите, трябваше да реагирам в подобна ситуация, когато вниманието на този привлекателен мъж беше единственото хубаво нещо за целия ми ден? Усмихнах му се леко и кимнах, оставяйки едната презрамка на нощницата ми да се смъкне бавно при движението.

Той повдигна вежда и измърмори нещо, което не успях да разбера по устните му. Изглеждаше така, сякаш се готви да ми кимне обратно, когато завеса от руса коса се спусна между нас и ръцете на момичето отново го придърпаха към себе си. Обръщайки се рязко, той изчезна от прозореца към вътрешността на стаята. Дълго гледах празния прозорец, но той не се появи повече. Не успях да заспя, докато светлината в стаята му не изгасна напълно.

Когато се събудих на следващата сутрин, Морийн вече беше излязла. Кармен беше облечена в униформата си и се суетеше около вратата.

Чакай — сънено извиках аз, — изчакай ме.

— Луда ли си? Ще изпусна закуската. Ти дори не си станала от леглото.

— Хайде де, само една минутка.

Тя ме изгледа нетърпеливо, докато се измъквах от леглото, грабнах една кърпа и веднага я изпуснах на пода.

— Господи, ти изобщо спала ли си?

— Ела с мен до банята и ще ти разкажа всичко.

— Ама аз наистина не искам да изпускам закуската!