Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

Д-р Зилинска вдигна учуден поглед към мен. КЛИК.

— Сигурна съм, че си била предупредена да не задаваш такива въпроси, Анжела.

— Ама не можете да постъпвате така. Аз имах приятели там, а сега ме откъсвате от тях, без да ми кажете нищо, без причина. Как очаквате да започна да се оправям, когато постоянно ми издърпвате килимчето под краката? И каква, по дяволите, е тая група за развъждане? Да не би да искате да ни чифтосвате с шпаньоли?

— Утре ще разбереш — кратко отвърна тя.

— Ако е някаква извратена оргия, ще откача.

Изведнъж, за моя изненада, тя избухна в смях.

— Не е извратена оргия, обещавам ти — каза тя през смях. — Сега, нека поговорим за преместването ти в основното училище. Какво мислиш за първия си ден тук?

Реших, че е по-добре да й дам да се хване за нещо.

— Мисля, че може би този път уроците ще са ми интересни.

Тя кимна.

— Това е често срещана реакция. Изумително е как първият месец в старата сграда ви подготвя действително да искате да научите нещо.

И? Какво очакваше? Потупване по гърба?

— Радвам се да видя, че не всички учители са жени — казах аз.

Тя ме погледна остро. КЛИК. КЛИК.

— Защо?

— Спокойно, докторе. Просто беше зловещо, това е всичко. Като някакъв кошмарен женски затвор. По-нормално е да има и мъже наоколо.

— Говориш за Мистър Харисън, предполагам?

— Не, кой е мистър Харисън? — попитах аз.

Тя си записа нещо в тетрадката.

— И кого точно си срещнала, ако мога да попитам.

— Някои от учителите. Мистър Дериан, Чърчил и Шепърт.

— И как ти се сториха?

— Като учители.

— Нищо повече?

— Не съм сигурна какво точно искате да ви кажа.

— Няма значение какво искам да ми кажеш.

— Вярно — извъртях очи аз.

— Надявам се да помниш, Анжела, че сме говорили за това колко много си разчитала на мъжете около теб за самочувствието си в миналото. Имаме си причини да не допускаме мъже учители през първия ви месец. Сега, когато си в основната сграда и имаш контакт с мъже, е важно да не се върнеш към старите си навици.

Кимнах разсеяно. Харесваше ми, когато Зилинска използваше думата в миналото , като говореше за живота ми. Караше ме да се чувствам така, все едно историята ми е годна да бъде записана в някоя книга.

— Не смятам, че е добре да ми позволявате изобщо да комуникирам с мъже тогава.

— Ако това е шега, то е неуместна.

— Господи! Хубаво де, млъквам.

Но все пак не бях много далеч от истината. Сетих се за красивия млад мъж, който бях видяла на прозореца. Харисън, може би?

— Ако не си готова да говориш за това сега, ще оставим тази тема за по-късно. Имаш ли някакви въпроси относно графика, часовете?

— Не, но например за момичетата, с които ще съм в стая. Кои са?

Д-р Зилинска примигна объркано.

— Не знаеш ли? Ще живееш с Кармен. Настаняваме ви нарочно с хора, които вече познавате, за по-удобно. Кармен и Морийн. Помниш Морийн, нали? Тя ще бъде и твоят водач и надзорник отсега нататък. Тя е истински модел за подражание.

— Тя е от момичетата, които си броят калориите дори на колата — изсумтях аз.

Тя ме погледна още по-объркано.

— Искам да кажа, че не е искрено мила. Изкуствена е.

— Е — нетърпеливо заключи Зилинска. — Тя е всичко, с което разполагаш.

Заключението ми беше ясно: нуждаех се от колкото се може повече приятели тук.

Д-р Зилинска прецени, че групата по развъждане, каквото и да значеше това, може да започне от утре, затова отидох в трапезарията. Беше празна и използвах момента да грабна едно парче шунка, малка купичка със солен бульон и няколко листа покафеняла зелена салата айсберг. Изядох ги набързо, докато четях книгата си, и се измъкнах, тъкмо когато момичетата започнаха да пристигат за вечеря.

Стая 201 беше тиха и празна. Седнах на леглото си и продължих да чета, като от време на време поглеждах през прозореца към храстите в градината и подскачащите върху тях врабчета. След известно време вратата се отвори и влезе висока блондинка.

— О, здрасти — каза тя, — аз съм Морийн.

— Знам — изправих се аз, — ти ме разведе наоколо първия ден.

— Точно така. Не бях сигурна дали ме помниш.

— Кристално.

— Е, виждам, че си се настанила. Надявам се, че няма проблем с леглото.

— Не, даже е чудесно всъщност.

— Това е спокойна стая, мен ме няма почти през цялото време, защото го прекарвам долу с приятелите си. Ще ти бъде спокойно да учиш или да четеш, или просто да си стоиш сама, ако искаш. Сега слизам долу, но ако има нещо, винаги можеш да ме потърсиш, нали?