Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

Коридорът беше празен. Чух далечен шум от тракането на чинии и прибори, явно трапезарията беше наблизо. Отворих бавно вратата на стая 201. Пред мен се откри страхотна стая — несравнимо по-хубава от тази, в която спях досега! Стената отсреща беше заета от огромен прозорец, откриващ гледка към зелената поляна и гората. Под прозореца имаше голямо двойно легло без чаршафи. Срещу него имаше две единични с различно на цвят спално бельо. Стори ми се, че разпознах тъмносините чаршафи на Кармен и сърцето ми подскочи.

Приближих се до свободното легло под прозореца и го загледах подозрително. Беше широко и със страхотна гледка — защо ли беше свободно? Седнах на него и се загледах в полянката навън. Прошарено врабче се търкаляше в размекнатата пръст. Можех да изживея живота си на това легло, ако ми беше позволено да гледам навън. Може би ми бяха оставили най-хубавото легло, защото са знаели, че ще се чувствам притеснена и не на място и са искали да ме накарат да се чувствам по-добре. Отворих торбата, за да разгледам новата си униформа — карирана пола и чисто бяла риза. Униформа, която хората обикновено асоциират със скъпоплатените частни училища. Все едно искаха да ми кажат — Добре дошла в Златната група — ти вече си почти нормална . Открих чисти жълти чаршафи в долната част на леглото и старателно ги изпънах върху мекия матрак. Стомахът ми къркореше, но май нямаше да ми остане време за закуска. Часовникът над вратата ясно показваше, че имам само петнадесет минути до първият ми час. Както мистър Дериан ми беше казал, графикът ме чакаше залепен на вратата.

Анжела Карденас — първа година.

Класификация: Златна група

Степен на сигурност: 4А

Съветник на факултета: Харолд Дериан

Психиатричен съветник: Роберта Зилинска

Група по размножаване: М

Седмична програма:

1. Испански — АЛСАНЦ,Елизабет

2. Геометрия — ШЕПЪРТ, Джон

3. Свободен — явете се в общата стая

4. Английски — БИНГАМТЪН, Марта

5. Биология — ДЕРИАН, Харолд

6. Световна история — ЧЪРЧИЛ, Матю

7. Изкуства — различни

8. Спорт — ХЪНДРИК, Адриане.

Група размножаване? Какво, за Бога, значеше това!?! Объркана избледняла схема с плетеница от номера на класни стаи беше залепена до графика ми и след като я изучавах няколко минути, разбрах, че 1. Имахме часове седем дни в седмицата и 2. Първият ми час щеше да бъде с Мистър Дериан. Преди да изляза, огледах стаята, търсейки баня, но такава нямаше (намерих обаче малка скрита камера под тоалетката). Излязох бързо в коридора, за да се огледам в огледалото отвън. Лицето ми изглеждаше мазно, но поне косата ми беше леко рошава и дива, колкото да буди интерес. Облякох си бързо новата униформа и се запътих към долния етаж.

Коридорите бяха прави и светли и гъмжаха от момичета. Чувствах се така, все едно всички ме гледаха и се чудеха коя съм, макар че не срещнах нито един вперен право в мен поглед. Оглеждах се за познати лица, но такива засега нямаше, не познавах никого тук. Сградата на основното училище беше на два етажа и с голям двор отпред — лесно щях да се ориентирам в обстановката. Най-после успях да стигна до стаята по биология и зачаках пред вратата да пристигне мистър Дериан. Момичетата започнаха да влизат в стаята едно по едно или на големи шумни групи. Усмихвах се на първите няколко, но след като не получих никаква обратна реакция, спрях. След известно време пристигнаха две момичета, които познавах — бяха Кони и също толкова огромната й приятелка Мелиса. Кимнах им и Кони помръдна глава в отговор: „Боже, падна ни се Карденас. Бях сигурна, че ще отиде в Лилавата група“. Влязох заедно с тях в стаята и се изненадах, когато Кони остави Мелиса и отиде да седне сама на една от гладките лабораторни маси. Последвах я.

— Мога ли да седна при теб? — попитах.

— Не бих казала — отвърна тя. — Мистър Дериан ни е определил партньори, с които трябва да седим.

— Точно така — чух зад себе си глас — и това е моето място.

Дръпнах се от пътя на партньорката на Кони — грубо на вид момиче с още по-мъжко държание. Имаше татуирани гривни с шипове на ръцете си, а на носа й зееше гигантска дупка, там, където преди е стоял грамаден пиърсинг. Звънецът удари и все още нямаше и следа от мистър Дериан. Момичетата започнаха да си шепнат нещо и усетих все повече и повече изпълнени с любопитство очи върху мен.

— Как се казваш? — провикна се едно от момичетата.

— Това е Анжела — обади се Кони, преди да успея да си отворя устата.