Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

— Къде намери парите? — попита Кармен.

— Чековата книжка на дядо.

— ТИ си му писала чекове от името на дядо ти? — опули се Райли. — Не се ли сети, че в някакъв момент ще те хванат.

— Сетих се, разбира се.

— И това не те спря?

— Явно не.

Тъкмо щях да започна спор с Райли, когато Джун вдигна ръка, за да ни спре.

— Не е било само чековете, нали? Какво друго стана?

Поех си дълбоко въздух.

— С Тревор не бяхме в много приказни отношения от един момент нататък.

Карахме се. Предполагам, защото аз започнах да ставам все по-емоционална, звънях му често, исках да се виждаме непрекъснато. Той се притесняваше от самото начало, че съм прекалено малка за него, така че когато се разчувствах твърде много, той се отдръпваше от мен. Съответно това ме караше да се нуждая още повече от него, нали разбирате? Непрекъснато го питах дали ме обича и така нататък, въпреки че знаех, че по този начин го отблъсквам от себе си. Една вечер, след като се бяхме разбрали, че няма да се виждаме, той ми се обади пиян към един през нощта. Каза, че бил в квартала и искал да се отбие за малко. Знаех, че е най-добре да му откажа, защото така ще го накарам да ме поиска повече, но не можах. Прекалено много исках да го видя. Затова седнах на прозореца си и зачаках да чуя стъпките му в градината. Прозорецът беше много нисък, така че нямаше да има проблем да се качи при мен, беше го правил десетки пъти. Когато най-после дойде, веднага познах, че е друсан — кожата му беше бледа, а устните по-червени от обикновено. Дрогата му придаваше вид на болен човек, но едновременно с това готин, живеещ на ръба. Не можах да устоя и го целунах. Целувахме се така известно време, беше някъде около два и нещо през нощта. И двамата бяхме много изморени затова се насочихме към леглото…

— Повече подробности — нареди Джун. — Искам да си го представя. Какво беше леглото ти?

— Не много голямо. Ставаше за двама души, но не напълно. Във формата на шейна сещаш ли се?

— Чаршафите?

— Бели на малки червени цветя. Тревор много им се подиграваше.

— Добре ли се целуваше? — попита Кармен, подпряла брадичка в шепи като дете, слушащо любимата си приказка.

— Страшно. Нищо не ми доставяше такова удоволствие, както целувките му. Е, иска ми се да не пушеше толкова много, защото дъхът му често миришеше на пепелник, но иначе да, целуваше се страхотно.

— Продължавай — подкани ме Джун.

— И така, заспахме и следващото нещо, което видях, когато отворих очи, беше гневната физиономия на дядо ми, който беше нахълтал в стаята. Откакто баба ми почина, той не спеше много добре и предполагам, че е решил да провери онлайн сметките си. Беше разбрал за чековете.

— Колко пари му беше дала? — попита Райли.

— Общо ли? Пет хиляди.

— Мамка му — изръси Джун.

— Много ли бяха за дядо ти? — попита Кармен.

— Да — отвърнах аз и за първи път усетих срам. — Половината от спестяванията му. Тревор се беше записал в университета. Парите му трябваха, за да си плати таксата за семестъра.

— Без оправдания, само фактите — спря ме Джун. — Това сега го измисли, нали?

Тя кимна.

— Давай!

— И така, дядо ми влезе в стаята бесен. Когато видя Тревор на леглото, се ядоса още повече, толкова много, че дори не ни крещя. Разтърси силно Тревор, за да го събуди. Помня, че изтръпнах от ужас. Никога не знаех в какво настроение щеше да бъде Тревор, ако го събудят, камо ли когато беше друсан. В началото той не помръдна, само отвори очи и се втренчи в дядо ми. Стояха така замръзнали, зяпнали се един друг няколко секунди, сякаш си пренасяха някаква невидима енергия помежду си. Още тогава разбрах, че това няма да свърши добре. Дядо ми попита къде са парите му и Тревор отвърна, че не знаел. Дядо не му повярва, разбира се. Тревор стана от леглото и двамата започнаха да повишават тон все повече и повече, докато накрая Тревор не започна да избутва дядо ми от стаята. Трябваше да му кажа да спре, но не го направих. Просто си седях там. Колко тъпо, а?

Кармен ме погледна. В очите й нямаше нито обвинение, нито съжаление, просто поглед, който те караше да искаш да й разкажеш всичко. Концентрирах се върху нея.

— Станах от леглото и отидох в хола. Цареше тишина.

— С какво беше облечена? — прекъсна ме Джун.

— Какво!? А, с къси панталонки и стара тениска на някаква група на Дисни. Видях дядо ми да лежи на пода, наполовина под стъклената маса за вечеря. Очите му бяха отворени, опитваше се да се изправи, облегнат на лактите си. И тогава по лицето му премина онзи облак, който сякаш стопи всякаква връзка между мозъка и очите му. Той остана на един лакът, гледайки ни сякаш ни вижда за пръв път.