Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

— Да кажем, че някои хора събудиха интереса ми — отвърна Джун. — Най-силно любопитство изпитвам към теб и Райли. — Тя забоде пръст в гърдите ми и допълни: — И смятам да започнем с теб.

Като птичка, строяща гнездото си, Джун беше откраднала всевъзможни предмети от училището, за да направи къщичката си по-уютна. Тя развърза малка торбичка, която беше направила от една от яркорозовите си поли на униформата и извади оттам вилици и ножове, три чорапа (един от тях със скъсана пета), изсъхнало хлебче, няколко фаса от цигари, ключодържател без ключове, стар автобусен билет и две химикалки. След това върна всичко обратно в торбичката, разтърси я и като се обърна към мен, каза:

— Извади първото, което хванеш.

Бръкнах вътре и първото нещо, което докоснаха пръстите ми беше хлебчето. Бих могла да излъжа и да хвана нещо по-готино, но имах усещането, че тя ще разбере. Това беше по някакъв странен начин, тест. Извадих хлебчето и казах:

— Поне е пълно с протеини.

Джун се засмя. Кармен изглеждаше така, сякаш все още е готова да побегне всеки момент, а Райли беше сложила обичайната си намръщена физиономия, все едно беше искала тъпото хлебче за себе си.

— А сега — усмихна се Джун, — разкажи ни защо си тук.

Поех си дъх, приготвяйки се да говоря. Видях как Кармен спря да дъвче дъвката си и отвори уста да ме спре.

— Не започвай — спрях я аз, — не ми дреме. Навътре в гората сме, тук няма камери.

— Всичко ще бъде наред — подкрепи ме Джун, отново извъртайки отегчено очи. Стига си се тревожила.

Погледнах към Райли, която ме гледаше съсредоточено, очаквайки да започна да говоря. Знаех, че трябва да им разкажа за десети юни. Но не можех веднага да им кажа това и започнах с по-лесните неща.

— Бягах от повечето часове в училище. Нямах много приятели в Хюстън, само няколко момчета. На моята възраст. Срещахме се сутрин пред входа на училището и без да влезем, отпрашвахме нанякъде. Училището се намираше в едно от предградията на града, така че нямаше кой знае колко много хора през деня — всеки или беше на работа, или домакинстваше вкъщи. Прекарвах повечето време в книжарницата, прослушвайки разни стари дискове и такива работи. Един ден бях в секцията с книги на испански ( либрос де еспаньол ) и там беше той. Тревор.

— Опиши ни го — притвори очи Джун.

— Ммм, кафява коса, кафяви очи. Скейтърски тип, но всъщност не караше скейт, само така се обличаше. Каза ми, че иска да стане актьор.

— На колко години беше?

— Може би на двадесет и три.

— Готин?

— Страхотен. Страшно секси.

— И ти хлътна?

— Не на секундата, но да.

— Какво мислеше дядо ти за него?

Знаех накъде биеше Джун.

— В началото не знаеше, докато един ден не се прибра по-рано вкъщи и ни завари с Тревор да гледаме телевизия в хола. Тогава нямаше проблем, затова аз се поуспокоих и Тревор започна да идва у нас по-редовно. Естествено, дядо ми беше казал на родителите ми за него и вероятно те бяха откачили, защото изведнъж отношението му към Тревор коренно се промени. Стана заядлив и гаден, обвини ме, че съм го лъгала за това, какво точно сме правели двамата. Той си беше доста раздразнителен, по принцип, така че не схващаше, че родителите ми не биха одобрили нито едно момче, с което се виждах. Особено когато беше по-голямо от мен, със скъсани смъкнати дънки, боядисана коса и без работа. Действително, родителите ми са страшно старомодни. Искат от мен само да изглеждам хубава и да се държа смирено, за да не „ги излагам пред хората“. Това е типичен комплекс на американските мексиканци, натрупали състояние в близките години. Ако по някаква случайност в Роанок организираха бални танци, бъдете сигурни, че щях да съм записана.

Спрях за секунда. Кармен ме слушаше с блеснали от любопитство очи, докато Райли правеше всичко възможно да изглежда, колкото се може по-отегчена. Джун кимна и ме подкани да продължа.

— Е, нищо от това не ме спря да се виждам с Тревор. Той продължи да идва вкъщи, когато дядо ми го нямаше. Беше забавно всъщност, имаше тръпка.

— Звучи яко — ухили се Джун. — И после?

— После какво?

— Я стига, никой не го пращат в „Хидън Оук“, защото се е промъквал у тях с гаджето си тайно.

Вярвах ли й достатъчно, за да кажа цялата истина? И имах ли изобщо избор? Сега, когато най-после бях толкова близко да разкрия какво наистина се случи на някого, нямаше смисъл да спирам.

— Как да започна? Всъщност Тревор, освен че нямаше истинска работа, нямаше и истински дом. Спеше в къщата на баща си понякога, но мразеше мястото. Други вечери се промъкваше в спалнята ми или спеше в храстите зад паркинга на мола. Беше беден, много беден, а дядо ми имаше купища пари. Затова му дадох една част от тях.