Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

— Какви ще бъдат критериите ви? — попита Спайсър, игнорирайки Ребека. Явно нямаше мърдане от задачата.

— Какво ще правим? — прошепна тя към мен.

— Нещо абсурдно. Избери число от едно до двайсет.

— Окей.

— Така — започнах аз. — Ребека е избрала число от едно до двайсет. Изберете си и вие по едно и да го чуем. Което е най-близо до това на Ребека, печели.

— Десет — каза Сами.

— Единадесет — обади се криво Райли.

— Девет — завърши Лорийн.

— Смотли — заяде се Сами.

— Моето число е четиринайсет — каза Ребека.

Вдигнах ръка. Не можех да оставя Райли да спечели.

Не и след като ме беше обидила. Не и след като не спираше да говори зад гърба ми и да саботира всичките ми опити да се сприятелим.

— Моето пък е четири. Четиринадесет минус четири е десет. Сами, ти печелиш.

— Суперско.

— Райли, Лорийн, заминавайте за обиколки — заповяда д-р Спайсър.

Вечерта двете с Кармен седяхме сами както обикновено, ровейки в салатата си, оплаквайки се една на друга колко сме изморени. Главата ми щеше да се пръсне от мисли за Тревор и изгарях от желание да разкажа на Кармен за него, майната им на камерите.

— Забелязваш ли — прекъсна мислите ми тя, — че малко по-малко сякаш ни разделят на строго определени групи?

— Ъ? — отвърнах с пълна с домат уста. — Какво имаш предвид? — попитах, когато преглътнах.

— В началото всички бяхме заедно. Аз се падах в групата ти при общите терапии, друг път Кони, например. Но сега сме едни и същи хора всеки път. Примерно никога, ама никога не съм се падала с Джун. Винаги съм с добрите момичета. Или с по-добрите момичета, по-точно.

— Не смятам, че са ме сложили в някаква точно определена група — замислено отвърнах аз.

— Напротив. Ти си с лошите.

— Не смятам — повторих аз.

И наистина не мислех така. Тук имаше доста по-трагични случаи от мен, Ребека или Лаура. Онази ужасяваща миризма, която ни събуди в началото, се беше оказало, че идва от стаята на едно от най-сбърканите и откачени момичета тук. Подпалила си униформата в мивката и тъй като на етажа нямаше кой знае колко модерна климатизация, прекарахме целия следващ ден в давене и кашлица от найлоновите изпарения. Освен това, Арден и Долорес — и двете вероятно изключени, едната заради кошмарно поведение, а другата заради злоупотреба с лекарства. А, и Би — която търгуваше по доста гнусен начин с малкото разрешени медикаменти (ако някое от момичетата, на които беше позволено да взема определени лекарства заради здравословните си проблеми, запазеше хапчето под езика си и след това го дадеше на Би, тя му уреждаше по някой допълнителен кредит по време на игрите). Шаная поздравила д-р Зилинска със силен юмрук в лицето, задето докторката я нарекла нарцистична. Тереза пък толкова често беше в мазето, изтърпявайки поредното си наказание, че понякога забравяхме, че е тук. В сравнение с всички тях, направо бях ангелче. Момичетата в моята група просто опитваха да гладуват до смърт, мечтаеха за бягство и понякога се самонараняваха. Съвсем нормални неща, нали?

— Но защо ли държат лошите с лошите, а добрите с добрите? — продължи Кармен. — Не е ли по-логично да правят обратното? Да ни държат всички заедно, за да можем евентуално да си помогнем една на друга?

— Колко мило и наивно, Кармен.

— Сериозно говоря. Не схващам.

На мен пък ми се струваше напълно логично. Лошите бяха държани в една група с лошите поради същата причина, поради която в градовете правителствата строяха гета. Управляващите искат да държат негодните хора заедно изолирани, за да не докосват и омърсяват всичко останало. Тъкмо щях да кажа на Кармен това, когато чухме трясък, последван от силен писък откъм масата с храна. Видяхме Райли да лежи на пода, а Джун стискаше косата й в юмрук. В другата си ръка държеше чаша с димяща вряла вода и периодично изсипваше по няколко капки върху опитващата да се освободи Райли. Всеки път, щом врящата вода докосеше врата на Райли, тя издаваше пронизителни писъци и още по-яростно се опитваше да се измъкне. Другите момичета образуваха кръг около двете, жадни за зрелище, и насърчаваха Джун с пронизителни викове. Надзирателката се опита да хване ръката на Джун, но тя я отблъсна силно и продължи зловещото си изпълнение. По това време Райли вече крещеше пълни безсмислици, а вратът й беше червен като домат. Надзирателката отново се опита да издърпа Джун за ръката, при което останалата вода се изля върху ревящата на пода Райли. Определено смятах, че е ужасно да изливаш вряла вода върху жив човек, но от друга страна, малко съжалих като видях чашата празна. Заместник-директорката се появи светкавично и Джун, напълно осъзнаваща какво я очаква, се остави да я отведат като осъден на смърт престъпник. Преди да я издърпат през вратата обаче, тя посочи право към мен и промърмори нещо неразбираемо.