Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

— Анжела — извика Бланк, — ти се върна.

— Здравейте, банда — усмихнах се несигурно аз.

Всички ме зяпаха. Все едно се бях върнала от много по-далече, а не от съседния град. Сякаш се бях появила от отвъдното. След няколко минути неудобството вече беше забравено и всички говореха нормално. Запалихме огън по случай последната среща на сборището ни и започнах да им разказвам за последния месец, който бяхме прекарали с Харисън в къщата на негов приятел и за десетките ми явявания в съда, за да свидетелствам. След това момичетата ми разказаха набързо какво беше станало в училището през последните дни. Полицията пристигнала скоро след като с Харисън заминахме и освободила учителите. Няколко дни по-късно пред вратата на основната сграда се появил репортер и Спайсър му забранила да влиза вътре. Четирима нови дошли на следващия ден, заедно с инспектор от министерството. По-късно пристигали телевизионни екипи, камери, журналисти и официални представители на правителството, облечени в еднакви сиви костюми. По време на разследването всички от администрацията се държали по-добре от всякога.

— Което въпреки всичко — добави Ребека, — беше доста комично.

— Страхуват се — обади се Кармен, — че няма да ги наемат да преподават отново.

— Кармен, те не бива да преподават отново — напомних й аз.

— Ей, я чакай малко — прекъсна ме Бланк усмихната, — какво прави това момче на сбирката ни?

Известно време го закачаха, мен също, подхвърляйки намеци. Той се смееше и отвръщаше остроумно на забележките им. След това Тереза поиска да знае подробности какво точно се беше случило, когато сме стигнали до града. Харисън разказа как сме изгледали дисковете в къщата на неговия приятел, как те са показвали училището в лоша светлина, но не достатъчно, за да накарат властите да го затворят. Образите бяха мътни и без звук. Нямаше нито един запис на Лилавата група и нищо, което да показва отношението на учителите. Което далеч не беше за пренебрегване.

Разказах им как бях изпратила някои от клиповете на майка ми и тя най-после беше видяла, че не всичко е такова, каквото й е било представено от Зилинска.

— Тя ми изпрати пари, за да се върна при нея — казах аз, — но не искам да го правя. Затова ги изхарчих. За разни неща. След малко ще видите какви. Ще й ги върна по-натам.

— Чакай, чакай — спря ме Ребека, — казвате, че сте нямали истинско доказателство за ставащото в училището?

— Не и на онзи етап — казах аз.

Защото все още не бяхме видели сцената между Джун и Виена. Клипчето беше от самото начало, още когато живеехме в пансиона. Показваше как Джун седи наказана в мазето и как Виена влиза в стаята. Нямаше аудио, но видяхме как Джун се изправи и започна да крещи. След това Виена влезе, държейки нещо зад гърба си. Беше стъклена бутилка. Когато се приближи до Джун, с всичка сила я удари в лицето. Джун падна на колене с обляно в кръв лице, а Виена излезе.

Спомних си първия път, когато Джун се беше появила в трапезарията след няколкодневно наказание. И зловещите червени резки по бузите и очите й.

— Изпратихме копие от клипчето до местния вестник. И те са задействали контактите си. Не знам дали новините са стигнали дотук, но скандалът стана почти национален.

За момент всички млъкнахме и се зяпнахме една друга.

— Изглеждаш много добре — каза накрая Бланк, за да запълни тишината.

Засмях се. Но знаех, че беше права. Изглеждах далеч по-добре от преди. Когато за пръв път пристигнахме в апартамента на приятеля на Харисън и се погледнах в огледалото, едва не се разплаках. Косата ми беше рошава и не беше подстригвана с месеци, плитките ми бяха пораснали в нещо средно между раста и топка сплъстени кичури, цветът им вече беше неопределим. Ноктите ми бяха изпочупени и под тях имаше насъбрана чернилка от мръсотията в тунелите. Но една дълга баня и почти цял ден по магазините в мола с парите от майка ми, бяха оправили положението. Свалих раницата от гърба си и я отворих.

— Донесох ви нещо — казах аз.

Те зяпнаха онемели, когато изсипах съдържанието пред очите им. Всички, дори Райли. Шампоани, балсами, лакове, руж, спирали, червила, гланцове, парфюми. Дори бях избрала точния цвят фон дьо тен за всяка от тях, без Бланк, но на нея не й трябваше. Райли отвори една кутия с полуготови кичури за коса и подаде по парче фолио на всяка от нас. Докато Тереза и Бланк започнаха да отварят и да смесват химикали, Ребека отиде да напълни вода от Пъблишърс Уийкли поточето. Ако някой беше достатъчно луд да си направи кичури в гората посред зима в купа с ледена вода, то това беше Райли. Кармен остави останалите да се възхищават на подаръците и се промъкна в ъгъла до мен и Харисън.