Джон Уилямс - Стоунър

— Уверявам те, че говоря съвсем сериозно — възрази Ломакс. — Това не е шега работа. Това е принципен въпрос и… на съмнение бе подложена моята почтеност. Мое право е, ако сметна за необходимо, да повдигна обвинения.

Финч каза:

— Изключено е да ги защитиш.

— Въпреки това е мое право да повдигна обвинения.

За миг Финч погледна Ломакс. После каза спокойно, почти приятелски:

— Няма да има никакви обвинения. Не знам как ще се разреши въпросът, пък и не ме вълнува особено. Но обвинения няма да има. След няколко минути всички ще излезем оттук и ще се опитаме да забравим повечето неща, които се изговориха днес следобед. Или поне ще се преструваме, че сме ги забравили. Няма да допусна катедрата или колежът да бъдат въвлечени в такава бъркотия. Няма да има обвинения. Защото — добави той любезно, — ако има, ти обещавам, че ще направя всичко по силите си да те видя съсипан. Няма да се спра пред нищо. Ще впрегна цялото си влияние, ако се наложи, ще лъжа, ако се стигне дотам, ще те натопя. Ще съобщя на декана Ръдърфорд, че гласуването за господин Уокър си остава същото. Ако пак настояваш да продължиш с това, можеш да се обърнеш към него, към ректора или към Бога. Но в моя кабинет приключихме. Не искам повече да ме занимаваш с това.

Докато Финч говореше, лицето на Ломакс стана замислено и студено. Щом той приключи, Ломакс кимна почти нехайно и стана от стола. Погледна веднъж към Стоунър, после закуцука през стаята и излезе. Доста дълго Финч и Стоунър седяха, без да казват нищо. Накрая Финч рече:

— Какво ли има между него и Уокър?

Стоунър поклати глава.

— Не е каквото си мислиш — рече той. — Не знам какво е. И май не искам да научавам.

След десет дни беше обявено, че Холис Ломакс е назначен за ръководител на Катедрата по английски език, а след половин месец преподавателите в нея получиха програмата на лекциите и занятията за следващата година. Стоунър откри без изненада, че и за двата семестъра, от които се състоеше учебната година, са му дали три групи първокурсници, на които да води „Композиция“, и една второкурсници, на които щеше да преподава „Основи на предмета“, от програмата бяха свалени лекциите по средновековна литература за горните курсове и семинарът за докторанти. Стоунър си даде сметка, че такава програма може да очаква току-що постъпил преподавател. И не само това: лекциите и занятията бяха разпределени така, че между тях имаше големи „прозорци“, и то шест дни в седмицата. Не възрази и реши догодина да преподава така, сякаш не се е случило нищо.

Но за пръв път, откакто бе започнал да преподава, му се стори възможно да напусне университета, да се прехвърли другаде. Отвори дума за това пред Едит и тя го изгледа така, сякаш я беше ударил.

— Не мога — отсече. — О, не мога. — А после се усети, че се е издала, като е показала страха си, и се ядоса. — Ти какво си въобразяваш? — попита. — Домът ни… хубавият ни дом. И приятелите. И училището на Грейс. Не е хубаво детето да се мести от училище на училище.

— Може да се наложи — отвърна той.

Не й беше казвал за случката с Чарлс Уокър и за намесата на Ломакс, но бързо стана очевидно, че Едит знае всичко.

— Необмислено — отсече тя. — Напълно необмислено.

Но гневът й бе странно разсеян, почти повърхностен, светлосините й очи се отместиха от Стоунър и се заплъзгаха нехайно ту по един, ту по друг предмет във всекидневната, сякаш тя искаше да се увери, че още са тук, тънките й пръсти със светли лунички мърдаха неспокойно.

— О, знам всичко за неприятностите ти. Никога не съм ти се бъркала в работата, но… наистина, много вироглав си. В смисъл, че това засяга и нас с Грейс. И със сигурност не можеш да очакваш да се вдигнем и да се преместим само защото си се поставил в неловко положение.

— Но аз мисля — поне отчасти, — и за вас с Грейс. Остана ли тук, едва ли ще се издигна повече в катедрата.

— О — рече Едит отчуждено и се постара гласът й да звучи огорчено. — Това не е важно. Дотук бяхме бедни, няма причина да не бъде така и занапред. Трябваше да помислиш преди за това, до какво може да доведе. Един недъгав. — Най-неочаквано гласът й се промени и тя се засмя безгрижно, почти с любов. — Наистина, прекалено се вживяваш. Не е ли все едно?

Не искаше и да чуе да напусне Колумбия. Каза, че ако се стигнело дотам, двете с Грейс винаги можели да се преместят при леля Ема, тя била съвсем изнемощяла и само щяла да се радва на компанията.

И така, Стоунър се отказа от тази възможност почти веднага след като му хрумна да го направи. Предстоеше му да води лекции през лятото и два от предметите го интересуваха особено — бяха включени в програмата още преди Ломакс да стане ръководител на катедрата. Стоунър реши да им посвети цялото си внимание, понеже знаеше, че не е изключено да мине доста време, докато има възможност да ги преподава отново.