Джон Уилямс - Стоунър

— И удовлетворен ли остана?

— Май не бях съвсем сигурен — призна си Стоунър. — Трудно ми е да си спомня.

Ломакс се извърна към Финч.

— И така, установихме, първо, че като преподавател Стоунър не е имал желание да допусне Уокър в семинара си, второ, че нежеланието му е било много силно и той е заплашил Уокър, че ако го приеме, семинарът ще се провали, трето, в най-добрия случай се е съмнявал, че Уокър е подготвен за работата, и, четвърто, въпреки съмненията и силното си негодувание го е допуснал в групата.

Финч поклати безнадеждно глава.

— Всичко това е безсмислено, Холи.

— Чакай — рече той. Погледна набързо бележките си, после извърна пронизващи очи към Финч. — Имам да отбелязвам и други неща. Мога да ги изложа с „кръстосан разпит“ — натърти иронично Ломакс, — но не съм адвокат. Ала ви уверявам, че ако се наложи, съм готов да внеса уточнения. — Известно време мълча, сякаш събираше сили. — Готов съм да докажа, че, първо, Стоунър е допуснал господин Уокър до семинара си, въпреки че е имал стаени предразсъдъци към него, готов съм да докажа, че тези предразсъдъци са били изострени поради факта, че по време на семинара на повърхността е избил този конфликт на характерите и чувствата, разпален с помощта на самия господин Стоунър, който е позволил и в някакъв момент дори е насърчил другите участници в семинара да се присмиват и да се подиграват на господин Уокър. Готов съм да докажа, че неведнъж и два пъти тези предразсъдъци са се проявявали в изявления на Стоунър като преподавател пред студенти и други, че той е обвинил господин Уокър в „нападки“ към човек от групата, че е признал гнева си от тези така наречени „нападки“ и не само това, но си е и позволил да злослови, че господин Уокър „се е държал безразсъдно“. Готов съм, освен това да докажа, че без да е предизвикван, само заради предразсъдъците си, Стоунър е обвинил господин Уокър в леност, невежество и непочтеност. И накрая, че в групата е имало тринайсет души, а господин Уокър е бил единственият — единственият, — когото Стоунър е заподозрял и от когото е поискал да му представи в писмен вид доклада си за семинара. А сега призовавам господин Стоунър да отхвърли тези обвинения по безспорен начин.

Едва ли не възхитен, Стоунър поклати глава.

— Господи — каза. — Как само извърташ нещата. Всичко, което казваш, е, разбира се, факт, но нищо не е истина. Поне така, както го казваш.

Ломакс кимна, сякаш е очаквал отговора.

— Готов съм да докажа, че всичко, което казах, е истина. Ако се стигне до там, ще бъде лесно да извикаме един по един хората, присъствали на семинара, и да ги разпитаме.

— Не! — рече остро Стоунър. — В някои отношения това е най-възмутителното, което каза целия следобед. Няма да допусна да забъркваш в тая история и студентите.

— Може и да нямаш друг избор, Стоунър — рече тихо Ломакс. — Може и изобщо да нямаш избор.

Гордън Финч погледна Ломакс и пророни тихо:

— Накъде биеш?

Ломакс не му обърна внимание. Каза на Стоунър:

— Господин Уокър сподели с мен, че макар и като цяло да е против такова нещо, сега е готов да ти предаде доклада за семинара, за който си изразил такива грозни съмнения, готов е да се съобрази с всяко решение, което вземете ти и двама други представители на катедрата. Ако докладът получи с мнозинство от тримата оценка, с която господин Уокър да продължи нататък обучението си, значи е издържал изпита и ще има правото да довърши докторантурата.

Стоунър поклати глава, беше го срам да погледне Ломакс.

— Знаеш, че не мога да го направя.

— Чудесно. Не ми е приятно, но ако не промениш становището си от гласуването вчера, ще бъда принуден да ти отправя официално обвиненията.

Гордън Финч повиши глас:

— Ще бъдеш принуден да направиш какво?

Ломакс отговори спокойно:

— Според Устава на Университета на Мисури всеки преподавател на постоянен щат има правото да повдига обвинения срещу всеки друг преподавател на постоянен щат, ако има основателни причини да смята, че обвиненият преподавател е неподготвен, не се придържа към етиката или не изпълнява задълженията си в съответствие с етичните норми, изложени в Член шести, Част трета на Устава. Тези обвинения и доказателствата, които ги подкрепят, ще бъдат чути от всички преподаватели и в края на разглеждането те или ще подкрепят с две трети от гласовете обвиненията, или ще ги отхвърлят.

Гордън Финч се облегна с отворени уста и поклати невярващо глава. Каза:

— Виж какво. Нещата излизат от контрол. Едва ли говориш сериозно, Холи.