Джон Уилямс - Стоунър

Стоунър седна срещу него от другата страна на бюрото. Когато го попита дали наистина е решил да се запише доброволец в армията, Мастърс отговори:

— Разбира се. Защо не?

А когато Стоунър се поинтересува защо, Мастърс рече:

— Познаваш ме доста добре, Бил. Пет пари не давам за германците. Всъщност, предполагам, и за американците. — Изтръска лулата на пода и размаза с крак пепелта. — Вероятно го правя, защото е все едно дали ще се запиша, или няма да се запиша. А може би ще е забавно да прекося още веднъж света, преди да се върна към бавното отшелническо угасване, което ни чака всички.

Макар и да не го разбра, Стоунър кимна — прие каквото му е казал.

— Гордън иска и аз да се запиша доброволец заедно с вас.

Мастърс се усмихна.

— Гордън чувства първата сила на добродетелността, до която някога са му давали достъп, и, естествено, иска да приобщи към нея и останалия свят — така ще има възможност да вярва и занапред. Ама разбира се. Защо не? Запиши се с нас. Сигурно ще ти се отрази добре да видиш какво представлява светът. — Той замълча и се взря напрегнато в Стоунър. — Но ако го направиш, много те моля, нека да не е заради Бога, родината и скъпия стар Университет на Мисури. Направи го заради себе си.

Стоунър изчака малко. После каза:

— Ще говоря със Слоун и ще ти съобщя.

Не знаеше какъв очаква да бъде отговорът на Арчър Слоун, но въпреки това се изненада, когато отиде при него в тесния кабинет с книги по стените и му съобщи за решението, което всъщност още не беше взел.

Слоун, който открай време се държеше хладно и любезно иронично с него, си изпусна нервите. Дългото му слабо лице почервеня, от гняв бръчките от двете страни на устата му се врязаха по-надълбоко, той понечи да стане от стола, за да се доближи до Стоунър, и стисна юмруци. После пак седна и демонстративно разхлаби юмруци, след което допря длани до бюрото — пръстите му трепереха, но гласът му бе рязък и уверен.

— Простете за внезапния изблик. Но през последните няколко дни изгубих близо една трета от преподавателите и не виждам надежда да им намеря заместници. Ядосан съм не на вас, но… — Той се извърна и погледна нагоре към високия прозорец в другия край на кабинета. Върху лицето му падаше рязка светлина, от която бръчките изглеждаха по-дълбоки и сенките под очите му по-тъмни, така че за миг той се стори на Стоунър стар и болен. — Роден съм през 1860 година, точно преди Войната на бунта 4 4 Така понякога наричат Гражданската война между Севера и Юга (1861-1865) в САЩ. — Б.пр. . Не я помня, разбира се, бил съм много малък. Не помня и баща си, загинал е през първата година на войната, в Битката при Шайлоу. — Той погледна бързо Стоунър. — Но виждам какво последва. Войната не само погубва няколко хиляди или няколко стотици хиляди младежи. Тя погубва в народа нещо, което никога не може да бъде възстановено. И ако един народ мине през достатъчно войни, много скоро не остава друго, освен добичето, съществото, което ние — вие, аз и други като нас, — сме извадили от калта. — Слоун мълча дълго, сетне се подсмихна. — Не бива да искат от един учен да унищожава онова, което той цели да съгради в живота си.

Стоунър се прокашля и каза нерешително:

— Всичко се разигра някак много бързо. Изобщо не ми е хрумвало, докато не говорих с Финч и Мастърс. И досега ми се струва малко нереално.

— Така е, разбира се — отвърна Слоун. После се размърда неспокойно и се извърна в другата посока. — Няма да ви казвам какво да правите. Ще ви кажа само едно: вие сам си решете. Ще има задължителна мобилизация, но ако искате, можете да се освободите. Не ви е страх да отидете, нали?

— Не, господине — потвърди Стоунър. — Не мисля, че ме е страх.

— В такъв случай наистина имате избор и ще трябва да го направите заради самия себе си. Не се налага да уточнявам, че ако решите да се запишете доброволец, ще бъдете възстановен на сегашната длъжност, след като се приберете. Ако ли пък решите да не се записвате, можете да останете тук, но няма да имате, естествено, особено предимство — не е изключено сега или в бъдеще да срещате спънки.

— Разбирам го — отвърна Стоунър.

Настъпи дълго мълчание и накрая Стоунър реши, че Слоун е приключил с него. Но тъкмо се изправи, за да си тръгне от кабинета, когато Слоун заговори отново. Каза бавно:

— Не забравяйте кой сте и какъв сте избрали да станете, а също значението на онова, което правите. Има войни, поражения и победи на човешкия род, които не са военни и не са записани в историческите летописи. Не го забравяйте, докато се опитвате да решите как да постъпите.