Джоан Харис - Шоколад

Арманд й изшътква.

— По-късно ще говорим. Сега искам да празнувам.

Посреща шампанското с радостни възгласи.

Десертът е шоколад фондю. Трябва да се приготвя в хубав ден, тъй като влажното време матира лъскавината на разтопената маса. Смесват се седемдесет процента натурален шоколад, масло, малко бадемово олио и сметана, прибавена в последния момент. След това се затопля внимателно. Вземат се набучени на шишчета парчета сладкиши или плодове и се потапят в шоколадовата смес. Тази вечер съм осигурила любимите на всички присъстващи, макар че по рецепта в шоколада се топи единствено gateau de Savoie 93 93 Савойски сладкиш (фр.) — Б.пр. . Каро обявява, че не може да хапне нито хапка повече, но си взема две парчета от шарените roulades bicolores 94 94 Вид сладки във формата на рачета (фр.). — Б.пр. . Арманд опитва от всичко наред. Цялата сияе и става все по-общителна с всяка изминала минута. Жозефин обяснява на Бланш защо е напуснала мъжа си. Жорж ми се хили похотливо зад омазаните си с шоколад пръсти. Люк се закача с Анук, която е полузаспала на стола си. Кучето ръфа игриво крака на масата. Зезет най-непринудено започва да кърми бебето си. Каро понечва да направи някакъв коментар, но в следващия момент свива рамене и си замълчава. Отварям нова бутилка шампанско.

— Добре ли си? — тихичко пита Люк Арманд. — Искам да кажа, да не ти е зле, или нещо такова. Взе ли си лекарството?

Арманд се изсмива.

— Твърде много се притесняваш за момче на твоята възраст. Ще вдигнеш голяма тупурдия и майка ти ще се тревожи. Недей да учиш краставичаря как да продава краставици. — Все още е в добро настроение, но изглежда поуморена. На масата сме вече почти четири часа. Дванайсет без десет е.

— Знам — отвръща той с усмивка. — Но още не бързам да се сдобия с наследство.

Тя го потупва по рамото и му налива нова чаша. Ръката й не е много уверена, малко вино се разлива на покривката.

— Не се тревожи, имам още много такива.

Завършваме вечерята с моя шоколадов сладолед, трюфели и кафе и по глътка ароматен калвадос в загрети чашки. Анук настоява да си получи canard, бучка захар, напоена с няколко капки от алкохола, после иска още една за Чехълчо. Чашите са пресушени, чиниите ометени. В мангалите просветва жарта. Наблюдавам Арманд, която продължава да говори и да се смее, но не толкова оживено както преди, очите й са притворени, държи ръката на Люк под масата.

— Колко е часът? — пита след малко.

— Почти един — отвръща Гийом.

Тя въздъхва.

— Време е да си лягам. Нали разбирате, вече не съм на ония години.

С мъка се изправя от стола, като не забравя да прибере повечето от подаръците си. Гийом я следи неотклонно с поглед. Той знае. Арманд го поглежда с особена игривост в благата усмивка.

— Не мисля да държа реч — казва с комична сериозност. — Не понасям такива работи. Просто искам да ви благодаря… да благодаря на всички ви… и да ви кажа, че прекарах чудесно. Не помня някога да съм се чувствала по-добре. Хората си мислят, че като остарееш, нямаш право на забавления. — Рижия, Жорж и Зезет я заливат с радостни възгласи. Арманд кима. — Все пак утре гледайте да не ме търсите много рано сутринта — усмихва се леко накриво. — Май не съм си пийнала толкова, откакто бях на двайсет, така че ще ми е нужен повечко сън — предупреждава ме с остър поглед. — Определено ще ми нужен — повтаря мъгляво и се отправя към спалнята си.

Каро скача да я подкрепи, но Арманд я спира с властен жест.

— Спокойно, дъще. Винаги си била такава, все се притесняваш за нещо — обърна се да ме погледне, този път ведро. — Виан ще ми помогне. Останалите могат да почакат до сутринта.

Отвеждам я към стаята й, а другите си тръгват бавно, все още се чуват разговори и смехове. Каро се е вкопчила в Жорж, Люк я е подхванал от другата страна. Прическата й съвсем се е разпаднала, така изглежда по-млада и с по-меки черти. Докато отварям вратата на стаята, я чувам да казва:

„… наистина ми обеща, че ще се премести в «Les Mimosas». Такъв товар ми падна от плещите…“

Арманд също чува думите й и се засмива сънливо.

— Сигурно не е лесно да имаш такава опърничава майка. Сложи ме да си легна, Виан, преди да съм се строполила.

Помогнах й да се съблече. На възглавницата има приготвена мека ленена нощница. Докато я мушва през главата си, сгъвам дрехите й.

— Би ли ми сложила подаръците някъде, където ще мога да ги виждам — неясно махване към близкия скрин. — Може би там.

Изпълних заръките й като в сън. Май и аз бях пийнала повечко, отколкото възнамерявах, защото се чувствах странно успокоена. По голямото количество инсулинови ампули в хладилника разбрах, че не си е била инжекции вече няколко дни. Щеше ми се да я попитам дали е убедена, дали наистина знае какво прави. Вместо това разстлах подаръка на Люк върху облегалката на стола, така че да го вижда — копринена феерия от щедро, дръзко, безусловно червено.