Джоан Харис - Шоколад

Когато се събудих, Рижия го нямаше, вятърът отново бе сменил посоката си.

Помогни ми, pere . Нима не съм се молил достатъчно? Нима не съм страдал достатъчно за греховете ни? Моето покаяние бе образцово. Вие ми се свят от недохранване и липса на сън. Нима не е дошъл мигът на избавлението, когато всички грехове се заличават? Среброто се завърна в олтара, свещите горят в очакване. Храмът е окичен с цветя за пръв път от началото на постите. Дори лудият свети Франциск е потънал в момини сълзи, ухаещи на свежа и чиста плът. Двамата с теб чакахме твърде дълго след първия ти удар. Дори тогава не искаше да говориш с мен, макар да общуваше с другите. После, на следващата година, дойде вторият удар. Убеждават ме, че не усещаш нищо, но аз знам, че не е така. Изчакваш. Когато му дойде времето, ще се събудиш.

Намериха Арманд Воазен тази сутрин. Вкочанена и все още усмихната в леглото си, pere ; още една душа ни напусна. Отслужвам последна служба, макар да съм сигурен, че не би ми благодарила, дори да можеше да чуе. Вероятно вече съм единственият, който намира утеха в тези неща.

Тя сама избра да умре снощи, бе подготвила всичко, до най-дребните подробности — храна, питиета, приятели. Семейството й също бе при нея, подмамени от обещанията й да се промени. Каква арогантност! Ще се разплати, обещава Каро, двайсет служби, трийсет служби. Моли се за нея. Моли се за нас. Улавям се да треперя от ярост. Не мога да й отговоря с нужното смирение. Погребението е насрочено за вторник. Представям си я как лежи в моргата, край главата й божури, белите й устни застинали в усмивка. Тази мисъл ме изпълва не с жалост, не дори със задоволство, а с ужасна, безполезна ярост.

Естествено, всички знаем кой стои зад това. Онази Роше. О, Каро ми разказа. Тя е като магнит, pere , като някакъв паразит, нападнал градините на всички ни. Трябваше да се вслушам в инстинкта си. Да я изкореня още в момента, в който я видях. Тя, която възпрепятстваше всичките ми начинания, която ми се присмиваше зад забуления си прозорец, която пускаше коварните си пипала навсякъде. Държах се като глупак, pere . Арманд Воазен бе убита от моята глупост. Злото е сред нас. Хили ни се с подкупваща усмивка, окичено с ярки цветове. Като дете слушах с ужас приказката за шоколадената къщичка, за вещицата, подмамила вътре дечицата, за да ги изяде. Поглеждам магазина й, опакован в лъскави хартии като подарък, който всеки миг ще бъде поднесен, и се питам колко хора, колко души е успяла да подмами без надежда за избавление. Арманд Воазен. Жозефин Муска. Пол-Мари Муска. Жюлиен Нарсис. Люк Клермон. Трябва да бъде смазана. Тя и онова нейно изчадие. Трябва да се справим. Не остана време за учтивости, pere . Душата ми вече е компрометирана. Де да можех отново да съм на шестнайсет. Опитвам се да си припомня дивия порив на шестнайсетгодишен младеж, изобретателността на момчето, което бях някога. Момчето, което хвърли бутилката и приключи с въпроса веднъж завинаги. Но тези дни са отдавна минало. Сега трябва да проявя находчивост. Не бива да дискредитирам институцията, която представлявам. А ако се проваля…

Какво ще направи Муска? О, той е безпардонен, посвоему коварен. И все пак подуши опасността много преди мен. Как ще постъпи сега? Трябва да го взема за пример. Арогантният, грубият, но лукав Муска.

Какво ли ще предприеме?

Фестивалът на шоколада е утре. От него зависи нейният успех или провал. Твърде късно е да се пренасочи потокът на общественото мнение срещу нея. В мен никой не бива да заподозре каквато и да е вина. Зад забуления й прозорец хиляди шоколади очакват своите купувачи. Яйца, животни, великденски гнезда, завързани с панделки, кутии с подаръци, зайчета в ярки надиплени опаковки… Утре десетки деца ще се събудят под звъна на великденските камбани и първата им мисъл ще бъде не „Той воскресе!“, а „Шоколади!“ Великденски шоколади!

А какво ще стане, ако шоколади няма?

Тази мисъл ме парализира. За миг ме изпълва буйна радост. Мъдрата свиня в мен се хили и надига глава. Мога да проникна с взлом в къщата, казва ми. Задната врата е стара и едва се крепи на пантите. Само леко ще натисна и е готова. Ще се промъкна в магазина с тояга в ръка. Шоколадите са крехки, лесно се чупят. Пет минути сред кутиите й ще са достатъчни. Тя спи на горния етаж. Няма да чуе нищо. Пък и ще действам бързо. Може да си сложа и маска, та дори и да ме види… Подозренията ще паднат върху Муска. Отмъщение. Него го няма, за да отрече, пък и…