Джоан Харис - Шоколад

— Не е нов — признава.

Арманд го увесва на шията си, прегръща мечешки Жозефин и й налива чаша „Сен Рафаел“ с неуверена ръка. Докато шетам в кухнята, хвърлям по едно ухо на разговора. Приготвянето на такива количества храна не е лесна работа, така че гледам да не се отдалечавам от печката. Но все пак успявам да следя какво става около масата. Каро се държи любезно снизходително, готова да я забавляват; Рижия и Нарсис си намират обща тема в интереса към екзотични плодни дървета. Зезет подхваща традиционна песен с пронизителния си глас, гушнала небрежно бебето в една ръка. Забелязвам, че дори то е ритуално намазано с къна, така че прилича на пухкаво пъпешче gris nantais c петнистата си кожа и сиво-зелени очи. Заемат местата си около масата. Арманд е в повишено настроение, думите се сипят като водопад от устата й. Дочувам и тихия, благ глас на Люк, говори за някаква книга, която прочел наскоро. В гласа на Каро пробиват остри нотки, предполагам, че Арманд си е сипала нова чаша „Сен Рафаел“.

— Знаеш, че не бива, маман — чувам я да протестира, но Арманд само се засмива.

— Това си е моят рожден ден — обявява весело. — Няма да допусна лоши настроения на купона. Най-малкото пък възнамерявам да разваля своето.

Засега толкова по този въпрос. Зезет флиртува с Жорж. Рижия и Нарсис си говорят за сливи.

— Belle du Languedoc — обявява последният разпалено. — За мен това е най-добрият сорт. Сладки и дребни, с красиви цветове… като крилца на пеперуда.

Но Рижия е непреклонен.

— Mirabelle — казва твърдо. — Единствената жълта слива, която си струва да се отглежда.

Обръщам се към печката и за известно време забравям разговорите. Това е умение, на което никой не ме е учил, мания. Майка ми забъркваше заклинания и любовни еликсири, аз пречистих всичко това в една по-първична страст. Никога не сме си приличали много двете с нея. Тя обичаше да се рее в пространството, мечтаеше за срещи с други планети и тайни духовни същности; аз залягах над рецепти и менюта, чопнати от ресторанти, в каквито никога не сме могли да си позволим да се храним. Тя се отнасяше с насмешка към прекаленото внимание, което отдавах на плътта.

— Добре, че нямаме достатъчно пари — казваше ми, — че щеше да се надуеш като балон.

Горкичката ми майка. Дори когато ракът я бе смалил наполовина, продължаваше да намира сили да се шегува със загубата на килограми. И докато тя се взираше в картите и си шептеше нещо едва чуто, аз прелиствах колекцията си от карти за готвене, повтарях като мантри магическите наименования на неопитвани ястия, за мен те бяха тайните формули на вечния живот. Boeufen daube 85 85 Говеждо задушено, (фр.). — Б.пр. . Champignons farcis a la grecque 86 86 Пълнени гъби по гръцки (фр.). — Б.пр. . Escalopes a la Reine 87 87 Шницели по кралски. — Б.пр. . Крем карамел. Шоколадова торта. Тирамису. Приготвях ги в кухнята на въображението си, вкусвах ги, опитвах ги до една, допълвах колекцията си от рецепти, където и да се озовавахме, залепвах ги в албума си като снимки на стари приятели. Те придаваха тежест на странстванията ми, лъскавите изрезки блестяха между омазнените страници като знаци край лъкатушеща пътека. Сега се връщам към тях като към отдавна изгубени приятели. Soupe de tomates a la gasconne 88 88 Доматена супа по гасконски (фр.). — Б.пр. , сервирана с пресен босилек и парченце tartalette meridionale 89 89 Тарталета по южняшки (фр.). — Б.пр. , направена от тъничък слой pate brisee 90 90 Вид тестен блат (фр.). — Б.пр. и попила аромата на зехтин и аншоа, към цялото това богатство се прибавят и сочните тамошни домати, гарнирани с маслини и леко опърлени, за да пуснат онова свое направо невероятно и неустоимо силно благоухание. Наливам „Шабли“ от ’85 във високите чаши за вино. Анук отпива от лимонадата си с някаква прекомерна изисканост. Нарсис проявява интерес към съставките на сладките с мармалад и изтъква достойнствата на безформения домат Roussette, сравнен с безвкусната блудкавост на европейския Moneyspinner. Рижия запалва мангалите от двете страни на масата и ги напръсква с цитронела срещу насекомите. Улавям Каро да гледа Арманд неодобрително. Не съм гладна. Попила отвсякъде ароматите на храните, с които се занимавам почти целия ден, се чувствам замаяна, превъзбудена и необичайно чувствителна, и когато ръката на Жозефин докосва крака ми по време на вечерята, подскачам и за малко да надам ужасен вик. Виното е студено и тръпчиво и пия повече, отколкото би трябвало. Цветовете започват да ми се струват по-ярки, звуците придобиват необичайна звънливост. Чувам как Арманд хвали гозбите. Бодвам си малко апетитна салата, за да прочистя небцето, после поставям парченце foiegras върху препечена филийка. Забелязвам, че Гийом тайничко хвърля на кучето си парченца мръвка под колосаната покривка. Минаваме от политическата обстановка към баските сепаратисти, прекрачваме от дамската мода към най-добрите начини за отглеждане на салата и предимствата на дивата маруля пред култивираната. Виното прокарва всичко през гърлата ни. Пристигат vol-au-vents, ефирни като талази летен прах, след тях шербет от цветове на бъз, последван от plateau de fruits de mer, състоящо се от печени langoustines, различни видове скариди, стриди, berniques, морски паяци и по-големите torteaux, които могат да отхапят човешки пръст с лекотата, с която човек си гризва стръкче розмарин, морски охлюви, palourdes 91 91 Langoustines, torteaux, palourdes (фр.) — различни видове морски раци. — Б.пр. , най-отгоре на всичко това се пъчи гигантски черен омар, царствен в ложето си от морски поданици. Огромното плато искри в червени, розови, морскозелени, перленобели и пурпурни отблясъци, сякаш стоим пред тайното хранилище на морска сирена, омаяни от носталгичния солен мирис на море, който ни отнася към детските спомени за дните, прекарани край морето. Появяват се специални инструменти за раците, малки вилички за черупчестите, чинийки с нарязан лимон и майонеза. Не е възможно да стоиш настрана от подобна феерия; тя изисква внимание, близост. Чашите и сребърните прибори блестят на светлината на фенерите, които висят от асмата над главите ни. Нощта ухае на цветя и река. Пръстите на Арманд са чевръсти като на джебчия; чинията с черупки пред нея нараства почти без усилие. Нося още вино; очите заблестяват, лицата са напрегнати в усилие да се отделят черупките на морските дарове. Това е храна, върху която трябва да се съсредоточиш, храна, която изисква време. Жозефин се поотпуска, дори разменя някоя и друга приказка с Каро, която се бори с един краб. Ръката на Каро се подхлъзва, в окото й пръсва струйка солена вода от рака. Жозефин се засмива. След миг Каролин също избухва в смях. Аз също участвам в разговорите. Виното е бледо и мамещо, опиянението му е скрито под привидна безобидност. Каро вече е леко замаяна, лицето й пламти, от косата й са избягали непослушни кичури. Жорж ме стиска за крака под масата и ми смига похотливо. Бланш говори за пътешествия; двете с нея имаме общи места. Ница, Виена, Торино. Бебето на Зезет започва да плаче; тя топва пръста си в чашата с вино и му го поднася. Арманд и Люк си говорят за Дьо Мюсе, с всяка следваща глътка вино Люк заеква все по-малко. Най-сетне отнасям опосканото плато, от което са останали само натрошени черупки, разпределени в дванайсет чинии. Купички вода с лимонов сок и нарязан джоджен за пръстите. Раздигам чашите и на тяхно място поставям coupes a champagne 92 92 Чаши за шампанско. — Б.пр. . Каро за пореден път изпада в ужас. Докато отивам към кухнята, я чувам да говори нещо на Арманд с тих, притеснен глас.