Джоан Харис - Шоколад

— Беше много отдавна — подхвърля неопределено. — Паметта ми вече не е същата. — След което веднага сменя темата и започва да разпитва в детайли за менюто, което подготвям за рождения й ден, преглъща страстно всяка дума. Залива ме с предложения. Brandade truffee 82 82 Сварена и нарязана на тънки резени треска (риба), счукана с чесън и олио, с трюфели. — Б.пр. , vol-au-vents aux trois champignons 83 83 Ястие от многолистно тесто, гарнирано с месо или риба, с три вида гъби. — Б.пр. , задушени с вино и сметана и с гарнитура от диви chanterelles, печени langoustines със зелена салата, пет вида от най-любимите й шоколадови торти, домашен шоколадов сладолед… Очите й сияят палаво и с наслада.

— Като момиче никога не съм правила партита. Нито едно. Веднъж ходих на танци чак в Монтобан с едно момче от крайбрежието. Уха! — многозначителен сладострастен жест. — Мургав като петмез и точно толкова сладък. Пихме шампанско с ягодов шербет. Танцувахме… — въздъхна: — Де да можеше да ме видиш тогава, Виан. Няма да повярваш. Каза ми, че приличам на Грета Гарбо, недният му ласкател, и двамата се преструвахме, че наистина го е мислел — изкикоти се тихичко. — Е, разбира се, не беше от ония, дето се женят — отбеляза философски. — Редовният номер.

Нощем почти не спя, пред очите ми танцуват бонбони. Анук вече се премести в новата си таванска стая и аз ту заспивам, ту се събуждам, унасям се, бълнувам… докато клепачите ми се насълзят от безсънието и стаята се втурне около мен като люлеещ се кораб. Още един ден, казвам си. Само още един.

Снощи станах от леглото и извадих картите от кутията, откъдето си бях обещала да не излизат повече. Усетих ги хладни между пръстите си, гладки като слонова кост, цветовете им се завъртяха върху дланите ми — синьо, пурпурно, зелено, черно… Познатите образи преминаваха светкавично пред очите ми като цветя, затиснати между черни стъкла. Кулата. Смърт. Любовниците. Смърт. Шестица. Смърт. Свещеникът. Смърт. Казвам си, че това не означава нищо. Майка ми вярваше и ето докъде стигна. Бягство, вечно бягство. Ветропоказателят на „Сен Жером“ замлъкна, призрачно спокойствие. Вятърът също угасна. Затишието ме смущава повече от скърцането на ръждясалото желязо. Въздухът е топъл, подсладен от ароматите на приближаващото лято. В Ланскене лятото се стоварва изведнъж, веднага щом стихнат мартенските ветрове. Идва с дъх на цирк. На трици и пържено тесто, на окосена трева и животински изпражнения. Майка ми вътре в мен шепти: Време е за промяна. У Арманд свети. Виждам малкото жълто квадратче на прозореца й, потрепва по водите на Тан. Какво ли прави по това време. Говорихме само веднъж за плановете й, оттогава нито дума. Все отклонява темата към рецепти, обяснява ми най-ефикасните начини за олекотяване пандишпан, убеждава ме кое е правилното съотношение захар-алкохол за най-вкусните пияни вишни. Потърсих в речника описанието на болестта й. Сложните медицински термини ми се струват като друг начин за бягство — неясни и хипотетични като изображенията върху картите. Невъобразимо е човек да си представи, че тези думи могат да бъдат приложени в действителност. Зрението й отслабва, пред погледа й плуват черни острови и всичко, което вижда, е на точки, на петна, замацано. Накрая чисто черно.

Разбирам я. Защо да се бори да съхрани за по-дълго време едно състояние, обречено на този неизбежен край? Мисълта, че в действията й има разхищение (която бе толкова близка на майка ми вследствие годините пестене и несигурност), определено не подхожда на Арманд. По-добре да се отдаде на своята екстравагантност с пълна сила, да изригне като вулкан и после внезапно да угасне в тъмнината. Въпреки това нещо в мен крещи упорито: не е честно! Може би продължава да се надява на чудо. Това също е наследство от майка ми. Арманд не вярва на такива неща.

През последните седмици, когато морфинът бе установил контрол над всичко и очите й бяха непрестанно замъглени, губеше връзката си с реалността с часове, пърхаше между въображаеми образи като пеперуда сред цветя. Някои от тях бяха красиви — мечти за летеж, за светлина, за извънтелесни срещи с филмови звезди и същества от неизвестни планети. Ала други тънеха в мрак, страшни и параноични. В тях винаги присъстваше Черния призрак, надзърташе от ъглите, присядаше край витрини на закусвални, зад щандове на дрогерии. Веднъж шофьор на такси, колата му е черна катафалка, като онези, лондонските, над очите му е смъкната бейзболна шапка с надпис „Доджърс“ 84 84 Името на бейзболния отбор означава буквално „Хитреците“. — Б.пр. , така каза майка. Той я преследвал, преследвал всички нас, които някога сме го били измамили. По време на едно от тези пропадания измъкна жълто портмоне и ми го показа. Бе натъпкано с изрезки от вестници, повечето от края на шейсетте и началото на седемдесетте. Предимно на френски, но и на италиански, немски, гръцки. Всички бяха за отвличания, изчезвания, покушения над деца.