Джоан Харис - Шоколад

Страстната седмица. Само седем дни до нейния фестивал. Тя спечели, pere . Спечели. Сега можем да се надяваме само на чудо.

От Муска все още няма и следа. Жозефин остана в „La Praline“ целия понеделник, но вчера сутринта реши да се върне в кафенето. Този път Рижия отиде с нея. Посрещна ги само бъркотията. Явно слуховете ще излязат верни. Муска си е заминал. Рижия, който вече довърши стаята на Анук, започна да оправя кафенето. Смени ключалките, свали стария балатум и мръсните пердета. Според него с малко усилия, едно варосване на стените и пребоядисване на старите мебели, както и с повечко сапун и вода, старото кафене може да се превърне в уютно и приятно местенце. Предложи на Жозефин да свърши работата безплатно, но тя не искаше и да чуе. Муска, разбира се, беше закрил общата им сметка, но тя има малко свои пари, пък и е сигурна, че новото кафене ще потръгне. Олющеният надпис „Cafe de la Republique“, висял над вратата цели трийсет и пет години, най-сетне бе свален. На негово място кацна весел червено-бял сенник, досущ като моя. Под него грейна ръчно изработена в работилницата на Жорж табела, на която пишеше „Cafe des Marauds“. Нарсис засади мушкато в сандъчетата от ковано желязо по прозорците. Разцъфналите алени цветове изведнъж придадоха на мястото уют и топлота. Арманд следеше с одобрителен поглед ставащото горе на баира.

— Тя е добро момиче — казва ми с отривистия си маниер. — Сега, когато се отърва от оня пияница, всичко ще се оправи.

Рижия се премести временно в една от свободните стаи над кафенето, а Люк зае мястото му при Арманд, за голямо разочарование на майка си.

— Там не е подходящо за теб — пискливо го убеждава тя на излизане от църквата, той в неделния си костюм, тя в поредната си пастелна одежда, на главата й се мъдри копринен шал.

Той й отвръща любезно, но непоклатимо.

— Само до търж-жеството. Няма кой да се грижи за нея. Мож-же да получи нов прис-стъп.

— Глупости! — не може да сдържи гнева си тя. — Искаш ли да ти кажа какво прави? Опитва се да вдигне стена помежду ни. Забранявам ти, безусловно ти забранявам да стоиш при нея тази седмица. А колкото до онова нелепо тържество…

— Не мисля, че е редно да ми забраняваш, Мам-ман.

— И защо не? Ти си ми син, по дяволите, не можеш просто да се преместиш там и да ми кажеш, че предпочиташ да слушаш оная изкуфяла старица вместо мен! — в очите й проблясват сълзи от гняв. Гласът й трепери.

— Спокойно, маман — представлението не го трогва, но все пак я прегръща. — Няма да е за дълго. Само до тържеството. Обещ-щавам. Ти също си поканена, знаеш ли. Ще я зарадваш, ако дойдеш.

— Не й ща тържеството! — съвсем губи контрол над гласа си, като на разсърдено дете е.

Люк повдига рамене.

— Ами тогава не ходи. Но пос-сле не очаквай от нея да се вслушва в съветите ти.

Каролин го поглежда.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, че бих могъл да г-говоря с нея. Да се опитам да я уб-бедя — познава майка си, умно момче е. Разбира я по-добре, отколкото тя може да си представи. — Мог-га да я накарам да пр-омени решението си. Но щом не ис-скаш…

— Не съм казала такова нещо — прегръща го, подтиквана от внезапен импулс нежност. — Умното ми момче — мигом идва на себе си. — Можеш да го направиш, нали? — следва звучна целувка по бузата, която той изтърпява стоически. — Доброто ми, умно момче — повтаря тя в умиление и двамата отминават, хванати за ръка, синът вече е по-висок от майката и я поглежда отвисоко като снизходителен родител необузданото си дете.

Колко добре усеща той.

Сега, когато Жозефин е заета със своето кафене, ми помага по-малко в подготовката за Великден; за щастие отхвърлихме по-голямата част от работата предварително, остават още само няколко десетки пакета. За да успея с тортите и трюфелите, със сладките камбанки и pain d’epices, работя и вечер. Липсва ми сръчността на Жозефин в опаковането и украсата, но Анук ми помага колкото може, дипли целофанени хартии, забожда копринени розички върху безброй кесийки.

Забулила съм прозореца пред витрината със сребриста хартия, докато се занимавам с великденската украса и сега магазинът изглежда почти какъвто бе при пристигането ни. Анук е декорирала сцената с изрязани от цветна хартия яйца и животни, в средата се кипри голям надпис:

„Grand Festival du Chocolat

Неделя, площад Сен Жером“

Лятната ваканция вече започна и площадът гъмжи от деца, опират нослета о стъклото с надеждата да зърнат какво става вътре. Вече съм направила поръчки за над осемстотин франка — едни в Монтобан, други в Ажен. Продължават да прииждат, в магазина почти винаги има хора. Кампанията на Каро явно е в застой. Гийом казва, че Рейно е уверил енориашите в безусловната си подкрепа към Фестивала на шоколада въпреки слуховете, разпространявани от зложелатели. Дори при това положение понякога го засичам да ме наблюдава през малкото си прозорче, очите му блестят алчно и с омраза. Знам, че иска да ме унищожи, но поради някаква причина задържа отровата си. Подпитвам Арманд, която съм сигурна, че знае повече, отколкото ми казва. Тя просто поклаща глава.