Джоан Харис - Шоколад

Купчината върбови клонки до мен намалява. Потапяне в светена вода, благословия, докосване по ръката. Люк Клермон се дръпва гневно, когато посягам към него. Каролин го сгълчава вяло и ми се усмихва над сведените глави. От Муска няма и следа. Поглеждам в църквата: с изключение на неколцината по-възрастни богомолци, които все още са коленичили пред олтара, вътре няма никой. Свети Франциск се е възправил край вратата, абсурдно весел за светец, грейналото му лице подхожда повече на безумец или пияница, отколкото на свят човек. Изпитвам тръпка на раздразнение към онзи, който е поставил статуята тук, толкова близо до входа. Чувствам, че патронът на името ми би трябвало да стои с повече тежест, с по-голямо достойнство. А вместо това този огромен захилен глупак сякаш ми се подиграва, вдигнал небрежно едната си ръка за благословия, с другата притиснал гипсовата птичка към издутия си корем, сякаш замислен за нещо друго. Мъча се да си спомня дали когато напуснахме Ланскене, светецът бе на същото място, а, pere ? Ти помниш ли, или е преместен впоследствие от някой подигравчия? Свети Жером, на когото е наречена църквата ни, е на далеч по-задна позиция, свит в мрачната си ниша, зад него тъмнее опушено маслено платно. Стои някак в сянка, едва се забелязва, старият мрамор, от който е издялан, носи жълтеникавите следи на дима от хиляди свещи. Свети Франциск от своя страна си е бял като печурка, независимо от влагата по гипса, рони си се безгрижно и хич не го интересуват възмутените погледи на другите светци. Отбелязвам си да го преместя на по-подходящо място при първа възможност.

Муска не е в църквата. Оглеждам внимателно навсякъде, все още запазил искрица надежда, че може би ме чака в някой ъгъл. От него ни следа. Може да е болен, казвам си. Само сериозно неразположение би могло да принуди такъв убеден богомолец като него да пропусне служба на Връбница. Преобличам се в ежедневното си расо, оставям ритуалните одежди в съдохранилището. Потира и светопричастния съд заключвам от съображения за сигурност. По твое време, pere , нямаше нужда от такива предохранителни мерки. Но в днешните несигурни времена човек не може да има вяра никому. Крадци и цигани, да не споменавам някои от местните жители, гледат на възможността да получат пари в брой по-сериозно от перспективата за вечно проклятие.

Отправям се към „Les Marauds“ с енергична крачка. Муска не ми се е обаждал от миналата седмица. Мярнах го отдалеч веднъж-дваж, видя ми се блед и болнав, приведен като покайващ се грешник, очите му едва се виждаха под подпухналите клепачи. Вече почти никой не ходи в кафенето му, явно хората ги е страх от изнурения му вид и избухливостта му. Посетих го миналия петък. Нямаше почти никакви клиенти. Личеше, че подът не е помитан от заминаването на Жозефин, долу се валяха фасове и хартийки. Навсякъде мръсни чаши. На витрината под бара се кокореха няколко самотни сандвича и нещо червеникаво с извити краища, явно някога парче пица. До тях купчина от листовките на Каролин, затиснати с мръсна халба. Натрапчивата миризма на голоаз бе подсилена от воня на повръщано и плесен. Муска беше пиян.

— А, ти ли си бил — тонът му бе мрачен, почти войнствен. — Дошъл си да ми кажеш да си подложа и другата буза, а? — засмука продължително от цигарата си, влажно притисната между зъбите. — Би трябвало да си доволен. Не съм се доближавал до оная кучка от дни.

Поклатих глава.

— Не ставай зъл.

— Не мога да се държа както си искам в собствения си бар? — повиши тон Муска. — Това си е моят бар, нали така, pere ? Искам да кажа, надявам се, че поне него няма да й поднесеш на тепсия, а?

Уверих го, че разбирам как се чувства. Дръпна пак от цигарата си и се закашля, като в същия момент избухна в смях и ме заля с дъжд от воняща бира.

— Това е добре, pere . — дъхът му е отвратителен и горещ като на животно. — Много добре. Ама естествено, че разбираш. Че как иначе. Когато си дал обет, църквата ти е взела топките. Така че сега к’ва ти е файдата да спасяваш моите!

— Пиян си, Муска — скастрих го.

— Правилно забеляза, pere — озъби ми се в отговор. — Нищо не остава незабелязано за очите ти, нали? — с ръката, в която държеше цигарата, описа широк кръг. — На нея не й трябва друго, освен да види това място в подобно състояние — рече дрезгаво. — Това й стига, за да се почувства щастлива. Да се убеди, че ме е съсипала — още малко и щеше да заплаче, очите му плувнаха в обичайното пиянско самосъжаление. — Да види, че е изложила брака ни на показ, та да могат всички да се посмеят — избълва нещо средно между оригня и вопъл. — Че ми е разбила шибаното сърце! — избърса си носа с опакото на ръката. — Не си мисли, че не знам какво става тук — каза след малко по-тихо. — Кучката и ония нейни ухилени приятели. Знам какви ги вършат — отново повиши глас, огледах се притеснено и видях любопитните погледи на малкото му посетители. Предупредих го, стискайки ръката му.