Ерик-Еманюел Шмит - Господин Ибрахим и цветята на Корана

Както казваше господин Ибрахим:

— Разумът ти е в глезените, а глезените ти имат дълбока мисъл.

Върнах се на стоп. „Предадох се в ръцете Господни“, както казваше господин Ибрахим, когато говореше за бездомниците: просех и спях навън, и това също беше красив подарък. Не исках да харча парите, които господин Абдулла беше пъхнал в джоба ми, докато ме прегръщаше, преди да си тръгна.

Щом се върнах в Париж, разбрах, че господин Ибрахим беше предвидил всичко. Той ме беше признал за пълнолетен, значи бях свободен. И наследявах парите му, бакалничката и неговия Коран.

Нотариусът ми подаде сивия плик и аз внимателно извадих старата книга. Най-сетне щях да разбера какво има в неговия Коран.

В неговия Коран имаше две изсушени цветенца и едно писмо от приятеля му Абдулла.

Сега съм Момо и всички по улицата ме познават. В крайна сметка не се занимавам с внос-износ, просто така го бях казал на господин Ибрахим, за да го впечатля.

От време на време майка ми идва да ме види. Нарича ме Мохамед за да не се сърдя и ме пита за Мойсей. Аз й разказвам.

Последния път й казах, че Мойсей е намерил брат си Попол, че двамата са заминали на пътешествие и че според мен няма да ги видим скоро. Може би дори не си струва да говорим повече за тях. Тя поразмисли — тя винаги е нащрек с мен — а след това промърмори кротко:

— В крайна сметка, може би така е по-добре. Понякога е по-добре да изоставиш едно детство и да оздравееш от него.

Рекох й, че психологията не е по моята част, аз съм по бакалията.

— Ще ми се да те поканя някой път на вечеря, Мохамед. Мъжът ми също иска да се запознае с теб.

— Той какво работи?

— Учител е по английски.

— А вие?

— Учител по испански.

— И на какъв език ще си говорим по време на вечерята? Не, шегувам се, съгласен съм.

Тя порозовя, доволна, че приемам, не, наистина, направо е удоволствие да я гледам: все едно току-що съм й прекарал течаща вода.

— Наистина ли? Ще дойдеш ли?

— О, да, да.

Вярно, че е малко странно да види човек как двама учители от Народната просвета посрещат Момо бакалина, но в края на краищата защо не? Не съм расист.

И ето… стана нещо обичайно. Всеки понеделник ходя при тях с жена ми и с децата. А децата ми са такива обичливи и като кажат „бабинке“ на учителката по испански, да видите само как се разлива! Понякога е толкова доволна, че ме пита тихо дали това не ме притеснява. Казвам й, че не, че имам чувство за хумор.

И ето, сега съм Момо, онзи, който държи бакалничката на улица „Бльо“, улица „Бльо“, която не е синя.

За всички аз съм „арабинът на ъгъла“.

На езика на бакалите „арабин“ означава „отворен нощем и в неделя“.

Eric-Emmanuel Schmitt

Monsieur Ibrahim et les Fleurs du Coran, 2001

Издание:

Ерик-Еманюел Шмит. Господин Ибрахим и цветята на Корана

Френска. Първо издание

Издателство „Леге Артис“, София, 2004

Редактор: Саня Табакова

Оформление на корицата: Владислав Кутрев

ISBN: 954–9933–46–6

Формат 14×21,5

Печатни коли 5

Предпечат „Леге Артис“

Излязла от печат ноември 2004

Печат „Артграф“

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/32275

Последна корекция: 18 октомври 2014 в 10:09

„Paradis“ на френски език означава „рай“. — Б.пр.

„Bleue“ на френски език означава „син, синя“ — Б.пр.