Ерик-Еманюел Шмит - Оскар и розовата дама

— Тя ли ти го каза?

— Не, той.

— Блъфира!

— Не мисля. Сигурен съм, че той й харесва повече от мен. Той е по-силен и вдъхва повече сигурност.

— Блъфира, ти казвам! Аз, която на ринга приличах на мишка, съм побеждавала противнички, които приличаха на китове или на хипопотами. Ето например Сливов Пудинг, ирландката, сто и петдесет кила гладна и по гащи, преди да е пила тъмна бира, ръцете й колкото моите бедра, бицепси като свински бутове и крака, които не бих могла да обхвана. Нямаше талия, където да я хванеш. Непобедима!

— И какво направихте?

— Щом човек няма къде да се хване, значи всичко е кръгло и се търкаля. Накарах я да тича, колкото да я изморя, след това я съборих, пустата му Сливов Пудинг. Трябваше кран, за да я вдигнем. Ти, малък мой Оскаре, си с леки кости и нямаш много месо, това е ясно, но привлекателността не се състои само в костите и в месото, а и в качествата на сърцето. А пък качества на сърцето ти си имаш предостатъчно.

— Аз ли?

— Иди при Пеги Блу и й кажи какво ти е на сърцето.

— Малко съм уморен.

— Уморен ли? На колко години си в момента? На осемнайсет? На осемнайсет човек не е уморен.

Маминка Роза говори някак си така, че ви дава сили.

Беше се стъмнило, шумовете резонираха по-силно в здрача, а балатумът в коридора отразяваше луната.

Влязох при Пеги и й подадох моя музикален апарат.

— Дръж. Чуй „Валсът на снежинките“. Толкова е красиво, че ме кара да си мисля за теб.

Пеги изслуша „Валсът на снежинките“. Усмихваше се, сякаш валсът й бе стар приятел, който й разказва разни весели неща на ухо.

Върна ми машинката и рече:

— Красиво е.

Това бяха първите й думи. Нали е страхотно за първи думи?

— Пеги Блу, исках да ти кажа, че не искам да те оперират. Красива си така. Красива си в синьо.

Видях, че това й правеше удоволствие. Не го бях казал заради това, но беше ясно, че й прави удоволствие.

— Оскар, искам ти да ме пазиш от призраците.

— Разчитай на мен, Пеги.

Бях страшно горд. В края на краищата победител бях аз!

— Целуни ме.

Тоя номер с целувката наистина е момичешка работа, при тях сякаш е въпрос на необходимост. Но Пеги, за разлика от Китайката, не беше порочна, подаде ми буза и е истина, че и на мен ми стана топло от целувката.

— Лека нощ, Пеги.

— Лека нощ, Оскар.

Ето, Дядо Боже, такъв беше денят ми. Разбирам защо наричат юношеството неблагодарна възраст. Тежко е. Но в крайна сметка някъде към двайсетте нещата се подреждат. Така че отправям към теб желанието си за деня: бих искал Пеги и аз да се оженим. Не съм убеден дали женитбата се води към духовните неща и дали е от твоята категория. Ти изпълняваш ли подобни желания като за брачна агенция? Ако нямаш такава стока, кажи ми го бързо, за да мога да се обърна към когото трябва. Не че искам да те припирам, но да ти напомня все пак, че нямам много време. Тъй че: сватба на Оскар с Пеги Блу. Да или не. Виж там, направи нещо и ще съм доволен.

Целувки, до утре,

Оскар

П.П. Последно, какъв ти е адресът?

Мили Дядо Боже,

Готово, ожених се. Днес е двайсет и първи декември, наближавам трийсетте и съм женен. Колкото до децата, ние с Пеги Блу решихме, че по-късно ще му мислим. Всъщност мисля, че тя не е готова.

Това стана тази нощ.

Към един през нощта чух, че Пеги Блу стене. Това ме накара да се изправя в леглото. Призраците! Призраците мъчат Пеги Блу, а аз й бях обещал, че ще стоя на стража. Тя щеше да разбере, че съм никаквец, никога вече нямаше да ми проговори и щеше да е напълно права.

Станах и тръгнах към стенанията. Когато стигнах до стаята на Пеги, я намерих седнала в леглото, а тя учудено ме гледаше как приближавам. Сигурно и аз съм изглеждал учуден, защото срещу себе си изведнъж видях Пеги Блу, която ме гледаше със затворена уста, а въпреки това продължавах да чувам виковете.

Тогава продължих до следващата стая и разбрах, че е Бекон, който се мяташе в леглото, заради изгорените места. За момент това предизвика угризения у мен, защото се сетих за деня, в който бях драснал клечката на къщата, на котката и на кучето и когато дори опекох златните рибки — всъщност мисля, че те по-скоро се свариха — помислих си за онова, което бяха преживели, но си казах, че в крайна сметка, това не е по-лошо, отколкото да бяха останали живи с безкрайните спомени и изгореното, като при Бекон, въпреки присажданията и мазилата.

Бекон се сгърчи и спря да стене. Върнах се при Пеги Блу.

— Значи не си била ти, Пеги? Винаги съм мислил, че през нощта викаш ти.