Ерик-Еманюел Шмит - Оскар и розовата дама

— И значи не вярват в Господ?

— Не.

— И това не те заинтересува?

— Ако се интересувах от онова, което си мислят тъпанарите, нямаше да имам време да се интересувам от онова, което мислят умните хора.

— Прав си. Но фактът, че родителите ти, които според теб са тъпанари…

— Да. Истински тъпанари, Маминке Роза!

— И така, ако твоите родители, които объркват нещата, не вярват, защо пък ти точно заради това да не повярваш и да не го помолиш да ти дойде на гости?

— Дадено. Но не ми ли казахте, че е на легло?

— Не. Той има много особен начин да отива на гости. Идва ти на гости в мисълта. В главата ти.

Е, това вече ми хареса. Помислих си, че е страхотно. Маминка Роза добави:

— Ще видиш — неговото посещение много помага.

— ОК, ще говоря с него. Всъщност, посещенията, които засега най-много ми помагат, са вашите.

Маминка Роза се усмихна и почти свенливо се наведе и ме целуна по бузата. Не смееше да стигне до края. Очите й просеха позволение.

— Хайде. Прегърнете ме. Няма да кажа на другите. Не искам да разбия репутацията ви на бивша кечистка.

Устните й докоснаха бузата ми и това ми достави удоволствие, стана ми топло и леко защипа, миришеше на пудра и сапун.

— Кога ще дойдете пак?

— Имам право да идвам само два пъти седмично.

— Ама това не е възможно, Маминке Роза! Няма пък да чакам три дни!

— Такъв е правилникът.

— Кой го прави тоя правилник?

— Доктор Дюселдорф.

— Точно сега доктор Дюселдорф се изпуска в гащите, като ме види. Идете да му поискате разрешение, Маминке Роза. Не си правя майтап.

Тя ме погледна колебливо.

— Не си правя майтап. Ако не идвате да ме видите всеки ден, аз пък няма да пиша на Дядо Боже.

— Ще опитам.

Маминка Роза излезе, а аз се разплаках.

Преди не си бях давал сметка колко се нуждая от помощ. Преди не си бях давал сметка колко наистина съм болен. При мисълта, че няма вече да виждам Маминка Роза, разбрах всичко и ето че то изригна в сълзи, които засмъдяха по бузите ми.

За щастие имах малко време да се освестя, преди тя да се върне.

— Готово, имам разрешение. Дванайсет дни поред имам право да ти идвам на гости всеки ден.

— При мен и само при мен?

— При теб и само при теб, Оскар. Дванайсет дни.

Не знам какво ме прихвана тогава, сълзите се върнаха и ме разтърсиха. А уж знам, че момчетата не бива да плачат, най-вече аз, дето с тоя череп като яйце не приличам нито на момче, нито на момиче, а по-скоро на марсианец. Но не можех да направя нищо. Не можех да спра.

— Дванайсет дни? Толкова ли е зле, Маминке Роза?

И нея също я напъваше на плач. Но се колебаеше. Някогашната кечистка пречеше на някогашното момиче да се отпусне. Беше красива гледка и малко ме поразсея.

— Какъв ден сме днес, Оскар?

— Ама че въпрос! Не виждате ли календара ми? Деветнайсети декември.

— В моя роден край, Оскар, има легенда, която твърди, че през дванайсетте последни дни от годината, човек може да познае времето за дванайсетте месеца на идващата година. Достатъчно е да наблюдаваш всеки ден, за да видиш в миниатюра какъв ще бъде месецът. Деветнайсети декември представлява месец януари, двайсети декември месец февруари и т.н. до трийсет и първи декември, който предрича следващия декември.

— Наистина ли?

— Това е легенда. Легенда за дванайсетте пророчески дни. Ще ми се да си поиграем на това аз и ти. Е, най-вече ти. От днес нататък, наблюдавай всеки ден, като си мислиш, че този ден е колкото десет години.

— Десет години?

— Да. Един ден — десет години.

— Значи след дванайсет дни ще бъда на сто и трийсет години!

— Да. Представяш ли си?

Маминка Роза ме прегърна — усещам, че почва да й харесва — а след това си тръгна.

И ето, Дядо Боже, тази сутрин се родих и не бях много наясно; към обяд, когато бях на пет годинки, ми се проясни и се осъзнах, но не за да науча някакви добри новини, и тази вечер съм на десет, а това е възрастта на разума. Възползвам се от това, за да те помоля за нещо — когато имаш нещо да ми съобщаваш, както по обяд, когато бях на пет години, не бъди толкова груб. Благодаря.

Целувки, до утре,

Оскар

П.П. Искам да те помоля нещо. Знам, че имам право само на по едно желание, но желанието ми отпреди малко беше само донякъде желание, по-скоро беше съвет.

Съгласен съм за едно малко посещение. Мислено посещение. Намирам го за страхотно. Бих искал да ми направиш едно такова. Работното ми време е от осем сутрин до девет вечер. През останалото време спя. Понякога задрямвам и през деня заради лечението. Но ако ме откриеш така, не се притеснявай, събуди ме. Тъпо е да се разминем за минутка, нали?