Ерик-Еманюел Шмит - Оскар и розовата дама

Когато се събудих, си помислих, че съм на деветдесет години и се извърнах към прозореца да погледам снега.

И тогава отгатнах, че идваш. Беше сутрин. Бях съвсем сам на Земята. Беше толкова рано, че птиците още спяха и дори нощната сестра, госпожа Дюкрю, сигурно дремеше, а ти се опитваше да сътвориш зората. Беше ти трудно, но ти упорстваше. Небето избледняваше. Ти впръскваше в небесата бяло, сиво и синьо, изтикваше нощта, съживяваше света. Не спираше нито за миг. И тогава разбрах разликата между теб и нас — ти си неуморим! Онзи, който никога не грохва. Все работиш. И ето ти ден! И ето ти нощ! Ето ти пролет! Ето ти есен! Ето ти Пеги Блу! Ето ти Оскар! Ето ти Маминка Роза! Ама че сила!

Разбрах, че си тук. И че ми разкриваш тайната си: гледай всеки ден на света, сякаш е за първи път.

Тогава последвах съвета ти и се постарах. Първия път. Гледах светлината, цветовете, дърветата, птиците и животните. Усещах как въздухът минава през ноздрите ми и ме кара да дишам. Чувах гласовете, които се извисяваха в коридора като под сводовете на катедрала. Усещах се жив. Тръпнех от чиста радост. Щастието да живееш. Бях като замаян.

Благодаря ти, Дядо Боже, че направи това за мен. Имах чувството, че ме хващаш за ръка и ме водиш към сърцето на загадката, за да съзерцавам загадката. Благодаря.

Целувки, до утре,

Оскар

П. П. Желанието ми: можеш ли да направиш номера с първия път и на родителите ми? Мисля, че Маминка Роза вече го познава. А и за Пеги, ако имаш време…

Мили Дядо Боже,

Днес съм на сто години. Като Маминка Роза. Спя много, но се чувствам добре.

Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс, почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а е бил даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим. Аз, който съм на сто години, знам добре за какво говоря. Колкото повече остарява човек, толкова по-добър вкус трябва да прояви, за да оцени живота. Трябва да стане изтънчен и артистичен. Всеки кретен може да се наслаждава на живота на десет или на двайсет години, но на сто, когато вече не може да се помръдне, трябва да използва главата си.

Не знам дали успях да ги убедя.

Иди при тях. Довърши си работата. Аз се поизморих.

Мили Дядо Боже,

Сто и десет години. Много са. Мисля, че започвам да умирам.

Мили Дядо Боже,

Момченцето умря.

Винаги ще бъда розова дама, но вече няма да бъда Маминка Роза.

Той угасна тази сутрин в онзи половин час, през който аз и родителите му отидохме за кафе. Направи това без нас. Мисля си, че изчака този миг, за да ни пощади. Сякаш искаше да ни спести жестокостта да видим как си отива. Всъщност мисля си, че не ние, а той се грижеше за нас.

Камък ми лежи на сърцето, Оскар живее в него и не мога да го изгоня. Трябва да запазя сълзите за себе си до довечера, защото не мога да сравнявам моята мъка с непреодолимата мъка на родителите му.

Благодаря ти, че ме запозна с Оскар. Благодарение на него бях забавна, измислях легенди, дори разбирах от кеч. Благодарение на него се смях и познах радостта. Той ми помогна да повярвам в теб. Изпълнена съм с обич и това ме изгаря, той ми даде толкова, че ще имам за всичките години занапред.

Доскоро,

Маминка Роза

П.П. През последните три дни Оскар беше закачил на нощното си шкафче един лозунг. Мисля, че това те засяга. На него пишеше: „Само Господ има право да ме буди.“

Eric-Emmanuel Schmitt

Oscar et la Dame rose, 2002

Издание:

Ерик-Еманюел Шмит. Оскар и розовата дама

Френска. Първо издание

Издателство „Леге Артис“, София, 2004

ISBN: 954-9933-47-4

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/32276

Последна корекция: 18 октомври 2014 в 10:09

Лангдок и Лимузен — области във Франция. — Б.пр.