Ерик-Еманюел Шмит - Оскар и розовата дама

— Да. Напълно си нормален.

— Какво трябва да направя?

— Кого обичаш?

— Пеги. Само Пеги.

— Тогава й го кажи. Първата двойка е крехка и все нещо я разтърсва, но трябва да се бориш, за да я запазиш, ако тя е истинската.

Дядо Боже, утре е Коледа. Никога не се бях сещал, че това е твоят рожден ден. Направи така, че да се сдобрим с Пеги, защото, не знам дали е заради това, но тази вечер съм много тъжен и нямам смелост за нищо.

Целувки, до утре,

Оскар

П.П. Сега, когато станахме приятели, какво искаш да ти подаря за рождения ден?

Мили Дядо Боже,

Тази сутрин в осем часа казах на Пеги Блу, че я обичам, че обичам само нея и че не мога да си представя живота без нея. Тя се разплака и ми призна, че я освобождавам от силна скръб, защото и тя обичала само мен и никога нямало да намери друг, най-вече сега, когато е порозовяла.

И тогава, странна работа, и двама се разхлипахме, а беше много приятно. Страшно нещо е семейният живот. Най-вече след петдесетте, когато вече сме преодолели изпитанията.

Към десет часа наистина си дадох сметка, че е Коледа и че не мога да остана с Пеги, защото семейството й — братя, чичовци, племенници и братовчеди — ще се изсипят в стаята й, а и аз ще бъда принуден да търпя моите родители. Какво ли щяха още да ми подарят? Пъзел от осемнайсет хиляди парчета? Книги на кюрдски? Кутия с начини на употреба? Мой портрет от времената, когато бях здрав? С двама подобни кретени, с акъл колкото на боклукчийска кофа, то си беше опасно, можех спокойно да очаквам всичко и ако нещо беше сигурно, то е, че щях прекарам гаден ден.

Взех бързо решение и организирах бягството си. Малко трампа: играчките ми на Айнщайн, пухената ми възглавница на Бекон и бонбоните на Попкорн. Малко наблюдателност: Маминка Роза винаги минаваше през гардеробната, преди да си тръгне. Малко предвидливост: родителите ми нямаше да дойдат преди дванайсет. Всичко мина добре — в единайсет и половина Маминка Роза ме прегърна и ми пожела весела Коледа с родителите ми, а след това изчезна към етажа с гардеробните. Изсвирих. Попкорн, Айнщайн и Бекон ме облякоха бързичко, свалиха ме на ръце и ме занесоха до таратайката на Маминка Роза, една кола, която сигурно беше отпреди автомобила. Попкорн, когото много го бива в отварянето на ключалки, понеже е имал късмета да отрасне в квартал в неравностойно положение, отвори задната врата и ме хвърлиха на пода пред задната седалка. След това, ни лук яли, ни лук мирисали, се прибраха в сградата.

След известно време Маминка Роза се качи в колата си, накара я да се изкашля десетина-петнайсет пъти, преди да запали, а след това отпратихме като луди. Тия коли отпреди автомобила са страхотни, вдигат такъв джангър, че човек остава с впечатлението, че се движат много бързо и друсат като селска въртележка.

Проблемът е, че Маминка Роза сигурно се е учила да кара от някой приятел каскадьор — не гледаше нито светофари, нито тротоари, нито кръгови движения, тъй че от време на време колата сякаш излиташе. Купето се тресеше здравата, тя бибипкаше непрекъснато, а що се отнася до речника й, той беше доста обогатяващ — подхвърляше всякакви ужасни думички, за да наругае противниците, които се изпречваха на пътя й и за пореден път си рекох, че кечът е добра школа за живота.

Бях предвидил да изскоча изотзад и да извикам: „Ку-ку, Маминке Роза“, но това бягане с препятствия продължи толкова дълго, че докато стигна до нея, съм заспал.

Както и да е, когато се събудих, вече беше тъмно и открих, че лежа върху мократа стелка. И чак тогава помислих, че съм направил глупост.

Излязох от колата и изведнъж заваля сняг. Обаче беше далеч не толкова приятно, колкото „Валсът на снежинките“ от „Лешникотрошачката“. Зъбите ми заподскачаха сами.

Видях една голяма, осветена къща. Тръгнах към нея. Беше ми трудно. Толкова високо трябваше да скоча, за да стигна до звънеца, че се строполих на изтривалката.

Там и ме намери Маминка Роза.

— Ама… ама… — запелтечи тя.

След това се наведе над мен и промълви:

— Миличък мой.

Тогава си помислих, че може би не съм направил глупост.

Занесе ме в хола, където беше украсила голяма коледна елха, която примигваше с очи. Много се изненадах, като видях колко е хубаво у Маминка Роза. Тя ме стопли до огъня и изпихме по едно голямо какао. Подозирах, че първо иска да се увери, че съм добре, преди да ме нагълчи. Тъй че не си давах труд да се възстановя бързо, а и не ми беше трудно да го играя, защото тогава бях наистина много изморен.