Уилям Уортън - Пилето

Другият ден е неделя и след литургия пускам Пилето в птичарника. Тя се спуска плавно долу и се доближава до храната. Алфонсо я вижда и мигом се спуска след нея. Очаквам да започне отново вчерашната история, но той застава откъм другия край на хранилката и глътва няколко зрънца. Пилето скача на „ваната“ и започва сутрешното миене. Алфонсо застава близо до нея, да я гледа, и докато се мие, тя цял го впръсква. Той хвръква на първата пръчка, после се връща долу. Хоп, хоп — доближава се до „ваната“ и скача в нея. Че като започва едно пляскане, едно плискане, едно обливане на гърба с човката, целият птичарник потъва във вода. Такова нещо Пилето никога не е правила. След това влизат заедно във водата, влизат, излизат, влизат, излизат, докато в съда не остава капчица. После хвърчат като бесни из птичарника, за да се изсушат. Пилето напълно възприема неговия щур стил на къпане. Перушината около човката на Алфонсо е толкова разрошена, че очите му едва се виждат. А целият той е толкова мокър, че натежалите му пера са провиснали. Изглежда подгизнал до кости. Той продължава да хвърчи напред-назад дълго след като Пилето се е справила с тоалета си. Трие мокрото си лице о пръчката и о теловете на кафеза. Спуска се долу и този път трие лице — представете си! — о стената. Очевидно няма навика да се къпе често и къпането не му е приятно.

Най-после се е почистил и изсушил. Започват да ядат заедно и тя издава онзи плачевен стон, означаващ „нахрани ме“. Той начева да я храни, но това го изпълва с такава възбуда, че запява и дори почва да танцува. Държи един и същи тон и се върти в кръгове до нея. Тръска глава и бие крак под звуците на някаква скрита музика. Викам си — пак го прихванаха.

В това време Пилето започва свой си танц. Кляка, пипика жално и се върти така, че да не го изпуска от поглед, докато той танцува. И в един само миг Алфонсо подхвръква и с пърхане се намества отзаде й. Това трае само няколко секунди, иначе той си пърха във въздуха.

Когато свършва, каца до нея, кляка и този път той подава сигнала „нахрани ме“. Половин минута те се въртят един около друг, като ту тя храни него, ту той нея. Изведнъж той пак се намества отзаде й. Този път не пее, чува се само доволното пипикане на Пилето и звукът от неговите крила, които бият въздуха, за да се задържи върху нея. Нейните крила бият в противовес на неговите и целият въздух трепти. Ето нещо, върху което трябва да помисля: до каква степен птицата може да размахва криле, без да помръдне от мястото си, и как, когато реши да литне, един само мах на крилата я пренася на разстояние, в което собствената й дължина се нанася двайсет-трийсет пъти. Излиза, че летенето е нещо много повече от размахване на крила.

Сега Пилето пощръкля. Хвърчи около кафеза, пипика, бие криле, изобщо не я свърта на едно място. Толкова е възбудена, че не може дори да се наяде, както трябва. Спусне се долу, клъвне едно зрънце, сетне захвърчи като луда из цялата клетка, сякаш е загубила нещо. На всеки пет минути се завира в кафеза, оглежда го, проверява. После започва да къса парченца от вестника на дъното и да ги разнася. Трупа ги по ъглите на птичарника и в самия кафез. На всеки половин нас Алфонсо се съвзема достатъчно, за да я подгони отново да я нахрани и да й се качи още веднъж. Страшно напрегната неделя.

На другия ден, понеделник, купувам една телена цедка без дръжка с диаметър около половин педя и я слагам в кафеза. Във всички книги пише, че такова нещо е най-подходящо за гнездо, защото в него не се задържат въшки. После отрязвам от един чувал парче зебло и го нарязвам на малки квадратчета, които след туй разнищвам: Поставям снопчета от тия кончѐта в различни части на птичарника. Пилето поема с готовност хвърлената ръкавица. Изпърво разпилява кончетата из целия птичарник, после взема някое и хвърчи напред-назад, докато забрави, че то е в човката й, и го изтърве. Изглежда, си мисли, че това е някаква нова игра. Проявява интерес, обаче няма представа каква практическа полза може да има от тия конци.

Минават два дни и аз започвам да се тревожа. Обикновено яйцата се снасят до четири дни след оплождането. Чел съм за птици, които снасят яйцата си направо на пода, и за какви ли не още ненормалности. Птиците, подобно на хората, живеят толкова отдавна в клетки, че са забравили много неща, които би трябвало да стават напълно естествено.

На третия ден инициативата поема Алфонсо. За първи път той взема конче зебло, прелита право до гнездото и го пуска вътре. Пилето наблюдава това с явно неразбиране.