Уилям Уортън - Пилето

Излизам от птичарника и затварям вратата, за да държа Алфонсо затворен поне там. Пускам Пилето. Тя трепка с криле, поздравява ме с куиип , криип и пиип и хвръква при жиците на птичарника. Сега вече се закача. Разбира, че е в безопасност, и започва да го дразни.

Кацне някъде, и Алфонсо, който се скъсва да пее, се спусне към нея; тогава тя се отдръпне от телта и кацне на друго място и той, бърза да я пресрещне там. Тази игра продължава около пет минути: След това той отново хвръква на пръчката си. Може би се е уморил или пък му е омръзнало тя да го разиграва. Пилето се залавя за телта и му пипика много жаловито, много умолително.

След малко той запява с нормален тон. Слушаме го внимателно. Алфонсо е истински певец. После той отново изпада в полуда, сякаш се възбужда от собственото си пеене. Този път хвръква на пода. Застава там и пее с глава, обърната към Пилето. Прилича на оперен певец. Стои под светлината, стъпил на белия пясък, обръща се ту наляво, ту надясно, прави няколко крачки напред, после назад. За първи път виждам канарче, чието движение да наподобява вървеж.

Пилето прелита на пода от външната страна на птичарника и го гледа през телта. Той продължава да пее и пристъпва тържествен към нея, като пуска тенора си с пълна сила. Тя не се помръдва. Той стига до самата тел, тъй че едва не се докосва до Пилето. Пее с безумно въодушевление. Тя го слуша известно време, след туй издава плачевен стон, който означава „нахрани ме“. При което кляка, пърха с криле и провира през телта отворената си човка.

Алфонсо престава да пее и само я гледа. Явно не проумява какво значи всичко това. Навежда глава и наднича в човката й, вслушва се и отново запява. Горкичката. Той започва да се люлее напред-назад така, че като се накланя напред, гърлото му опира о пода. И тръска глава със силата на своята страст. И когато не може да се стърпи повече, хвърля се срещу оградата на птичарника.

Този път Пилето се уплашва и каца по-надалеч. Той се покатерва по оградата и се мъчи да я проследи с поглед. Тя хвръква на тоалетката и се оглежда в огледалото. Той виси известно време на оградата, сетне хвръква на пода и си пийва водица. Тази страст трябва да го е изгорила.

Целият този ритуал се повтаря отново и отново през целия ден. И все се стига до критичния момент, в който Пилето иска да бъде нахранена, а Алфонсо не може да се реши да го направи или пък не знае как. Отчаян, затварям отново Пилето в кафеза и излизам.

Същата вечер пускам Пилето да си похвърчи из стаята, докато аз изчертая новия проект за моя орнитоптер. Работя на писалището и свети само настолната ми лампа, тъй че в птичарника е почти тъмно. И все пак не толкова тъмно, че да не мога да видя Алфонсо, който е увиснал на телта на птичарника. Той запява, ниско, плавно. Когато свършва, Пилето пак започва да писука жално и да пърха с криле. Най-после той се решава. Храни я през телта. Това ме изпълва с голямо задоволство. Той извръща глава да вземе храна от своята дажба, после внимателно я слага в отворената й човка. След всяко подаване тя изписуква радостно, после млъква, докато преглътне. Той продължава да я храни, докато изчерпва цялата си дажба. Пилето писука настойчиво и той отлита да донесе още храна. Връща се и я донахранва.

След: това каца на нейния кафез и запява. Пее така, като че се мъчи да й каже нещо. В гласа му звучи молба, а не онова „ела тук, малката“, което звучеше доскоро. Пилето стои напълно неподвижно и слуша. Слушам и аз. В неговата песен има страхотно разнообразие. Той изпълнява много добре някои неща и обича да ги повтаря; но когато ги повтаря, те звучат различно, защото ги пее с друга сила, в друга тоналност и с други, съвсем различни вариации.

В неговата песен има простор, има силата на крилете и мекотата на перото. Той й обещава щастие, ако тя само му позволи да се съедини с нея. Неговата песен е ясна като всяка любовна песен. Но в нея има неща, които той не може да е видял или преживял в птичарника на мистър Линкълн. Това ще да са спомени на кръвта, пренесени в неговата песен. \ Това е песен на реки, плясък на вълни и звън на поля и семена. Никога няма да забравя тази песен. С нейна помощ аз започнах да разбирам нещичко от канарския език. Той не е език като нашия, който се състои от отделни думи или от думи, подредени в изречения. В песента канарчетата изливат душата си, не мисълта си и тогава тя достига до теб по-ясна от всякакви думи. Достига тъй, сякаш се е родила в самия теб. В канарския има повече чувство и повече абстрактност, отколкото във всеки друг език. Слушайки песента на Алфонсо тази вечер, аз открих неща, които подозирах, че съществуват, но които не знаех. Това беше песен на същество, което умее да лети.