Лора Флоран - Шоколадово докосване

Не че Джейми се опитваше да запази здравия си разум. Тя използваше онова, което навремето смяташе за силна воля, за други неща. Освен това защо да се съпротивлява? Слава богу, че беше способна да се наслаждава на радостта и безкрайната сигурност да си пада по недостъпен мъж.

Неговите почти черни очи се разведриха при вида на усмивката ѝ. Той несъмнено обичаше женското внимание, независимо от кого идваше то. Тя му даде още малко от това внимание, както навремето обичаше да хвърля гащичките си на сцената, при другите, които лежаха в краката на съответната рокзвезда. Ти си изумителен. Това е моят дар за теб.

Той се доближи до нейната маса и този път Джейми се отпусна в усещането за надвисналата над нея мъжка фигура. Той не таеше опасност. Той не я застрашаваше.

– Харесаха ли ви шоколадовите бонбони? – попита той с усмивка, която караше жената да се чувства в центъра на неговия свят.

Джейми се изчерви. След тренировката във фитнес залата снощи тя си легна и нападна кутията с неговия шоколад, затъвайки с всяка хапка все по-дълбоко в мъчителносладки фантазии за него. Някои от тези фантазии проблеснаха в ума ѝ сега и тя се изчерви силно.

– Разбира се. Харесвам всичко, което правите.

Неговата усмивка стана по-смела. О, той обичаше да го хвалят. С тази усмивка приличаше на момче, което току-що беше обрало стъклените топчета на всички деца в училищния двор. Джейми почувства как се разтапя.

Дом придърпа стола срещу нея и тя се стъписа. Колко време трябваше да ѝ отдели един от най-известните шоколатиери и сладкари във Франция? Ето това се казваше любезно отношение към клиентите. И какво правиш с обекта на тайните си копнежи, когато той седне до теб и те заговори?

– Кой ви стана любим? – жадно попита той.

Забавляваше я да осъзнава, че той си просеше ласкателства. Е, това тя можеше да даде, особено ако щеше да го задържи по-дълго до себе си.

– Всичките.

Дом засия от удоволствие, а то достигна до нейните ерогенни зони, които също потръпнаха.

– Хайде де – взе да я увещава той, налапал похвалата и жаден за още. – Все трябва да има един или два, които са ви харесали малко повече, малко по-малко.

Тя поклати глава.

– Всичките ми харесаха! – един след друг удивителни вкусове, всеки път изненадващи, винаги вкусни съчетания от екзотични цветя и билки и оцети с тъмнина, която се просмукваше дълбоко, завладяваше устата ѝ и отекваше в цялото ѝ тяло. Джейми беше влюбена в неговите шоколадови бонбони. Довечера тя щеше да поеме на още едно пътешествие по целия свят, придружавана от техния тъмен и омайващ създател, свита в леглото. Представяйки си как той я притегля до това изваяно тяло и ги слага в устата ѝ...

– Всичките ли ги изядохте? – гърдите му се надигнаха от вълнение.

Да, суета. Тя му подари още една пленителна усмивка, възхитена колко лесно беше да погали егото му и да го накара да се почувства щастлив, и кимна.

В този момент той се засмя почти до ушите. Джейми очакваше да го види как се изправя и изпълнява победния танц на футболистите.

– Обичате ли карамели? Искате ли да опитате няколко?

– Вашите ми харесаха – тя никога не беше яла други карамелени бонбони освен онези дъвчащите за масовия пазар, които се произвеждаха в едно от подразделенията на "Кори", и не ги намираше за нещо особено. Но три от неговите бяха попаднали като подарък в чинийката под чашата ѝ с горещ шоколад онзиден, много мил жест на гостоприемство и гъдел за клиента. Топли, маслени и съвсем леко дъвчащи, като кондензирана слънчева светлина.

Той скочи на крака, сякаш не можеше да седи повече на едно място – този мъж сигурно постоянно беше в движение – и отиде до високата витрина със селекция от карамелените бонбони на деня, където заграби няколко. Бързият, отривист и грациозен ентусиазъм на движенията му накара цялата ѝ душа да простене с потиснат копнеж. Беше като да е на парти с един от любимите си филмови идоли, да го гледа как флиртува и се забавлява, как танцува в истинския живот.

Джейми погледна голямата му ръка, когато той ѝ предложи карамелите, и облиза устните си. Малките кубчета блестяха светло и топло, светлината хвърляше отблясъци по финия целофан, който увиваше техните златни багри, сгушени в тази корава голяма длан. Тя взе един внимателно и пръстите ѝ докоснаха кожата му.

О, боже!

Това беше по-хубаво дори от онзи път, когато се беше натъкнала на любимия си секссимвол от киното и го беше убедила да ѝ даде автограф е перманентен маркер върху ръката ѝ, но беше истинско изпитание за бедното ѝ сърце. То биеше като лудо.