Лора Флоран - Шоколадово докосване

Джейми вдигна вежди.

– Искаш да поема шоколадовите фабрики "Кори", за да можеш да ми дърпаш конците?

– Аз искам само да те науча на тънкостите в занаята! – В сините очи на стареца се появи лукаво пламъче. Те седяха на терасата на апартамента, който той и баща ѝ бяха купили неотдавна. Оттам се откриваше великолепна гледка към китната зеленина на Люксембургската градина в едната посока, там, където Люксембургският дворец се издигаше гордо и малките цветни петна на платноходките плаваха в голямото езеро за радост на децата. В другата посока се извисяваше Айфеловата кула на фона на парижките покриви. – Тъй като ти цял живот отказваш да ги овладееш.

– Извини ме, че пропилявам живота си, вършейки нещо толкова маловажно – каза Джейми с опасно мек тон.

– О, от твоята работа има полза – старецът махна с ръка, напълно сляп за опасността. – Добра реклама най-малкото. Помогна ни да поведем кампанията за онази мания с честната търговия с шоколад. Трябва да го призная на Кейд, аз си помислих, че това е поредната ѝ снобска гурме приумица, когато те подкрепи в похода за справедливата търговия, но тя се оказа права. Ти ни помогна да завладеем пазара.

Едно мускулче в челюстта на Джейми заигра. В ума ѝ изникна образът на дванайсетгодишно момче, понесло товар, който тя не можеше дори да повдигне. Тя се беше опитала да повдигне чувала. Нейната снимка как пада на колене под непосилната тежест беше предизвикала международен фурор. За малко да донесе награда "Пулицър" на фотографа.

– Аз не го направих заради рекламата и пазарния дял.

Дядо Джак трепна, засегнат.

– Знам, Джейми, но не е необходимо постоянно да ми го напомняш. Аз се опитвам да си те представя като материал за бъдещ изпълнителен директор на водеща мултинационална корпорация.

– Не се мъчи. От мен никога няма да стане материал за изпълнителен директор. Обърни се към Кейд.

Като първородна дъщеря, Кейд беше вероятната наследница, а Джейми се беше постарала да демонстрира недвусмислено своя отказ от тази роля. Участието ѝ в антикапиталистически протести и диви купони в колежа беше превърнало позицията ѝ в повод за публичен скандал преди няколко години.

Дядо ѝ изсумтя.

– Ти опитвала ли си да разговаряш с Кейд напоследък? Станала е невъзможна, почти колкото теб. Аз се чувствам самотен в Щатите. Не можеш да ни оставиш сам-самички с баща ти, може да започна да го пердаша, както едно време.

Джейми се усмихна неволно.

– Ти наистина ли си го пердашил някога? – трудно беше да си представи баща си като малко момче, подвластно на чужд контрол. Та той контролираше половината свят.

– Не – дядо Джак доби недоволен вид. – Казвах на баба ти, че изпускаме златна възможност, но тя все настояваше да го наказваме, като му възлагаме допълнителни задължения. И виж докъде я докарахме.

– Той не прави нищо друго освен да работи?

– И се държи деспотично със собствения си баща.

– Според мен не можеш да отучиш татко да се държи деспотично, дядо – тя се усмихна лукаво на стария Кори.

Истината се изстреля от него във внезапен отчаян гневен изблик, разцепвайки като светкавица невинния бял облак:

– Поне ти щеше да си в безопасност.

Джейми се затвори в себе си, ръцете ѝ неволно настръхнаха.

– Това, което се случи, не ме направи безпомощна , дядо. Само неспособна да правя каквото и да било.

Може би, ако поемеше юздите като наследница на Кори, тя поне би могла да направи нещо. Дори ако това беше да управлява половината свят.

– Бонжур – ниският, груб приглушен глас я погали и Джейми погледна безпомощно Доминик Ришар. Това увлечение я размазваше, толкова неочаквано и разтърсващо. Всичките ѝ защитни сили бяха сринати: физически слаба и със заспало летаргичен сън чувство за лична мисия; а сега сърцето ѝ също се канеше да я предаде, тласкайки я да преследва някакво красиво лошо момче.

Слава богу, че поне сърцето ѝ беше останало непокътнато. Единствената част от нея, която все още умееше да се вкопчва в живота.

Тя му се усмихна, за да благодари, задето го имаше и ѝ позволяваше да седи там и да тръпне от вълнение. Мъжете като него бяха прекрасни. Те сами се превръщаха в легенди, в суперзвезди, в личности, по които да въздишаш, седейки в ъгъла.

Учтив с гостите в салона, той сигурно нямаше представа какво въздействие имаше върху него любезността му. Звездите рядко си даваха сметка за това. Може би им минаваше през ума, че жените идваха при тях с лекота, но нямаха представа какви усилия полагаше тази жена да запази здрав разума си. Те никога не разбираха каква огромна сила им беше дадена, без да полагат дори най-малкото усилие.