Лора Флоран - Шоколадово докосване

Главата му бръмна от усилие да не се покаже брутален и първичен като двамата негодници, от които я беше спасил. Той се изкашля и се насили да се отдръпне, преди да ѝ е налетял неудържимо.

– По-добре стой в средата, отколкото в периферията – каза той, мъчейки се да се фокусира върху практическия съвет, защото не искаше тя да загази сама някой ден, когато той беше зает в лабораторията и не подозираше къде се намира тя. – Размирниците винаги висят по периферията.

Тя направи физиономия.

– Обаче аз мразя да съм насред тълпата. Навремето ми харесваше, но напоследък се чувствам като в капан.

Хъм. Дребната фигура сигурно си имаше своите неудобства. Той можеше да си проправя път през маси от хора. Тълпите не го плашеха. Само го изкушаваха да удари някого.

– Аз също не обичам да съм в средата – той беше твърдо против удрянето на хора, които не го заслужаваха. – По-добре избягвай протестите. Сълзотворният газ е гадно нещо.

– Знам.

– Така ли! – тя беше американка, нали? Той беше останал с беглото впечатление, че американците са прекалено пасивни за протести, но може би това беше още един от шестващите медийни стереотипи.

Тя сви рамене някак неловко. След секунда Дом разпери три пръста.

– Точно три пъти са ме обстрелвали със сълзотворен газ – каза той, сериозно стреснат.

– Мен главно, докато бях студентка – гласът ѝ прозвуча сковано и оправдателно, сякаш разговаряше наум с някой друг. Той не би осъдил никого, задето се е забъркал в неприятности.

– Моите всичките бяха като тийнейджър – призна той, напълно обезоръжен. Подобно на бивш наркозависим, от осемнайсетгодишен той избягваше ситуации, които можеха да го отведат обратно към неговата зависимост, ако това беше най-точният начин да се опише връзката му с насилието.

– Две срещи на Г8 – каза тя, смутена по някаква причина. – Аз бях разглезена пикла.

– Проблемен квартал. Проблемите ги създавах предимно аз. Но не като онези двамата – побърза да добави Дом. Той никога не бе тормозил жени, които са наполовина на неговия ръст. – А третият път, когато вече не беше студентка, той за какво беше? – любопитството го принуди да попита, въпреки че тя явно не изгаряше от нетърпение да му каже.

Тя сви вежди, изражението ѝ стана много тъжно.

– Тогава бях в Африка – каза тя, нарочно без да уточнява подробностите. Щом беше пътувала в Африка, сигурно беше способна да прави разлика между държавите на този континент. – И бях толкова наивна, че да се включа в протест. Там имаше... всъщност имаше военни снайперисти на покривите, които застрелваха демонстрантите в главата. Най-обикновени хора, които протестираха мирно.

Тя явно беше невероятно силна, помисли си той. Прииска му се да я прегърне с две ръце през раменете и да я задържи там, докато съзерцава дълбините на нейната сила. През ума му премина мисълта, че сърцето му се бе пазило толкова дълго и накрая се беше хвърлило толкова безразсъдно след нея, защото притежаваше безпогрешни инстинкти да оцелява.

Но не, тогава той едва ли щеше да се чувства като безпомощно камикадзе.

– Не прави това – каза неволно той.

Тя го погледна въпросително.

Не се поставяй в ситуация, когато може да те застрелят в главата, искаше му се да каже.

– Не се включвай в протести в чужди страни, където не знаеш как може да реагира правителството.

– Като се започне със срещите на Г8, вече не го правя. В общи линии.

Той присви очи.

– Толкова добре ли познаваш похватите, с които френската полиция за борба с безредиците овладява тълпите, или с тактиките им за превръщане на тълпата мирни демонстриращи в обезумяла сган?

По лицето ѝ се изписа недоволство.

– Отидох там, за да потанцувам.

Дом я прегърна през раменете. Не можеше да се сдържи. Някой трябваше да я обуздае.

– Не се включвай в протести в чужди страни, където не знаеш как може да реагира правителството. Дори само за да потанцуваш – той понечи да я пусне, но се поколеба. – И не ходи сама в нощни клубове. По-добре си намери група за танци на кея, ако ти се танцува.

Въпреки че мисълта тя да отиде сама там също не му хареса – да я свалят всякакви типове.

Мамка му. Този път Дом успя да си наложи да я пусне. Преди да е започнал да ревнува от хора, чиито имена не знаеше. Това щеше да е старата песен. Les chiens пе font pas des chats. [14] Кучетата не са котки (фр.). Поговорка в смисъл, че децата приличат на своите родители, "Крушката си има опашка". – Б. пр .