Лора Флоран - Шоколадово докосване

– Ще те видя ли утре?

Тя се поколеба, изчерви се леко, но кимна.

Джейми се съсредоточи върху задачата да не се чувства виновна за шоколадовите бонбони на Доминик Ришар, когато седна на масата срещу Силвен Марки тази вечер. Нейният бъдещ зет, наричан от някои най-добрият шоколатиер в света, щеше да се вбеси да научи, че тя посещава редовно салона на Доминик Ришар.

Както и другият мъж на масата – Филип Лионе, като се замислиш. Както и сестра ѝ Кейд. Сигурно единственият човек, който не би имал нищо против, беше Магали, годеницата на Филип, която вероятно би одобрила един студен душ върху арогантността на мъжете.

Те седяха в тризвездния ресторант на Даниел Фауре и Люк Лероа в "Отел де Льосе", тънещ в кристали и златен разкош, всред хора, които можеха да си позволят вечеря от триста евро на човек. Разбира се, всички на тяхната маса се чувстваха у дома или, в случая на Магали, поне се преструваха. Джейми имаше чувството, че на Магали преструвките ѝ се удаваха добре. Днес салонът беше украсен с огромни букети от рози, което създаваше впечатлението, че гостите вечеряха в гора с балдахин от червени кадифени рози.

Силвен Марки седеше начело на масата, с Кейд от дясната си страна и Джейми от лявата.

– Достави ми това удоволствие – бе казал той на Джейми. – Така ще съм заобиколен от красиви жени... – той намигна – и ще бъда възможно най-далеч от Филип. Освен това той ще позеленее от яд, когато ме види да седя начело на масата – но по този начин Силвен, като изискан, красив и грациозен поет, беше поставил Джейми, единствената дама без кавалер, в средата на компанията, а не в края на масата.

Филип Лионе, смятан за един от най-добрите сладкари в света, очевидно беше довлечен на тази вечеря от Магали. Джейми предположи, че ако човек е достатъчно амбициозен, за да стане един от най-добрите шоколатиери и сладкари в света, несъмнено е прекалено амбициозен, за да се сприятелява лесно с конкурентите си.

Тя си представи Доминик Ришар в тази компания и неволно се усмихна. Силвен беше симпатичен мъж, който вече се беше прежалил да се сгоди за една Кори от шоколадови фабрики "Кори", което беше еталон за неравен брак.

Обаче той се справяше учудващо добре, сякаш нейната вбесяващо съвършена сестра беше неговата наслада. Силвен беше оптималното доказателство, че Кейд може да получи всичко каквото поискаше. Дори цели държави. Водещи световни компании като техни филиали. Джейми бе чувала, че придобиването на Силвен беше минало през нахлуване с взлом в чужда собственост. Не можеше да не се възхити от увереността на сестра си, от нейната способност да преследва мечтите си. Навремето тя също ги имаше, до неотдавна, но сега беше трудно да се зарови в пепелта и да си спомни как бе изглеждала тази увереност преди.

Кейд беше по-привлекателната от двете сестри, с елегантни правилни черти и без лунички, но не беше красавица, за разлика от Силвен, който беше поразителен по един емоционален, страстен, поетичен начин. Той обаче явно намираше Кейд за убийствено красива. Всяка жена би се почувствала тъжна и самотна, виждайки топлото сияние в очите му, когато гледаше сестра ѝ.

Точно сега Силвен не я гледаше. Беше зает да сипе хвалби за най-калоричните ястия в менюто, опитвайки се да придума Джейми да ги поръча. А когато Силвен се стараеше да убеди някоя жена, че нещо е вкусно, той на практика беше неустоим.

Хрумна ѝ да си поръча салата за предястие, за да го провокира, тъй като обикновено така реагираше на натиск. Но вече беше преяла с шоколада на Доминик Ришар, който създаваше уютно топло чувство в корема ѝ. Затова тя направи нещо още по-провокиращо. Отказа да поръча ордьовър и избра най-лекото основно ястие.

Кейд се намръщи недоволно, с което амбицира Силвен да удвои усилията си да придума Джейми.

– Изобщо не съм гладна – каза Джейми. – Цял ден обикалях града и опитвах сладкиши – това и тренировките във фитнес залата в наетия за престоя апартамент бяха нейните основни занимания.

– Къде? – попитаха едновременно и еднакво възмутени Силвен и Филип.

Уф!

– Просто ми харесва да се мотая. Посещавам Лувъра. Опознавам различните квартали. Навсякъде е пълно с изкусителни буланжерии.

– О, буланжерии – каза Силвен, донякъде успокоен. Той не правеше хляб. Джейми скри усмивката си. Да, ако тя бе довела тук мъжа на своите фантазии, двамата със Силвен щяха да се хванат за гушите.

– Сигурна ли си, че е безопасно да обикаляш Париж сама? – попита Кейд, с което подразни Джейми. Толкова безпомощна ли изглеждаше? Макар да беше по-малката сестра, тя все пак беше прекарала последните няколко години в най-дивите, най-опасните краища на какаовия свят, където реформираше условията на труд и променяше живота на хората. Вярно, в края на тази мисия тя наистина изпадна в безпомощно състояние и белезите ѝ го доказваха, но оцеля въпреки всичко.