Лора Флоран - Шоколадово докосване

– Ах, колко си чувствителен – подметна сухо Сели, протягайки ниската си фигура над ганаша, който току-що беше изляла, за да го заглади между двете метални платки. Тя беше започнала обучението си при него осемнайсетгодишна, след като се беше измъкнала от много лоша ситуация в личния си живот. По онова време Дом беше само на двайсет и четири, току-що отделил се за самостоятелна работа, след като беше учил шест години при други шефове, нито един от тях майстор шоколатиер, което си беше чиста твърдоглава лудост.

– Какъв чувствителен мъж – пошегува се неговият карамелиер Аманд, вдигайки една тенджера от дългите мивки до стената.

– С това е известен – добави Сели.

Страхотно, сега неговият проблем с бръсненето щеше да бъде шегата на деня.

– Нали оставяш крема за бръснене да подейства няколко минути, преди да започнеш да се бръснеш? – попита услужливо Аманд. – Това променя нещата.

Дом му хвърли възмутен поглед. Младият карамелиер имаше тънка светлокестенява коса и можеше да не се бръсне три дни, преди човек да забележи някаква растителност по лицето му. Какво знаеше той, по дяволите?

– Аз от известно време използвам един страхотен крем за омекотяване, след като избръсна краката си – включи се Сели. – Искаш ли да ти отсипя в кутийка и да ти донеса да опиташ?

Той сигурно беше единственият майстор готвач в Париж, който позволяваше на работниците да му говорят по този начин. Те спазваха указанията му до най-малки подробности, когато ставаше въпрос за сладкарско изкуство, но за сметка на това бяха устатници и умници. Тъй като самият той беше бунтар, Дом изобщо не го биваше да налага своята воля. Всъщност неговите работници му говореха на "ти". Той беше готов да се обзаложи, че чираците на Силвен и Филип не си позволяваха такива волности.

– Просто се опитвам да помогна – Сели се подсмихна и заглади следващата плоча с ганаш.

На минаване покрай Сели, на път за "горещата" зала, кухнята, където се приготвяха карамелите, печаха се сладкишите и се подгряваше сметаната, той се поколеба.

– Не мирише ли много женствено този твой крем? – попита недодялано Дом с приглушен глас.

Сели се усмихна.

– На гардении. Това не те притеснява, нали?

Мътните да го вземат. Той отиде да обсъди специалитетите на деня със сладкарския екип, но получи нова порция съвети за бръсненето. Хрумна му да уволни Аманд, задето разнасяше клюки, но за съжаление главният карамелиер му беше слабост. Аманд му беше верен от първия ден, притежаваше заразително чувство за хумор и работеше като демон през коледния сезон. Затова Дом трябваше просто да се примири с участта на мишена за шегите на собствения си персонал.

Гийомет се изкачи по стълбите и го погледна с вдигнати вежди. Да, той определено трябваше да повиши заплатата на момичето. Поне тя владееше тънкостите на деликатната дипломация.

Сърцето му биеше до пръсване, когато се спусна по стълбите.

Когато видя какво го очаква в салона, той едва не хукна обратно нагоре и не уволни Гийомет на момента. Оказа се, че нейният поглед изпод вдигнати вежди беше прекалено дипломатичен.

Джейми веднага вдигна глава при звука на стъпки по металните стълби. Напоследък тя неволно следеше всяко движение, но никога с такава надежда в сърцето.

Напомняше ѝ за едно нейно увлечение като осмокласничка по момче от горния курс. Как си търсеше поводи да кисне с приятелките си на местата, където той можеше да се появи, кикотенето, фантазиите нощем за тяхната велика любовна история; пълната липса на ревност от неговата красива приятелка, защото това беше платонично увлечение и беше нормално той да не се интересува от първокурсничка. Освен увлеченията по кинозвезди това беше нейното най-забавно, най-безопасно влюбване в мъж някога.

Доминик слезе по стълбите с грациозната бързина на атлетичен мъж, който познава територията си толкова добре, че може да се спуска тичешком по витата стълба със завързани очи, без да гледа къде стъпват краката му, насочил поглед... право към нейната маса.

Той се усмихна веднага щом я видя и сърцето ѝ заби лудо. Как можеше да е толкова красив? Непокорната рошава черна коса, която плачеше за подстригване, едрата му фигура, движенията му. Проницателните, почти черни очи, четвъртитата гладка челюст, тези големи ръце, които караха тялото ѝ да тръпне с копнеж, сякаш можеха да я вдигнат като перце, да я приласкаят в тяхната топла сигурност. Неговият груб нежен глас, когато описваше различните вкусове, докато тя копнееше да се превърне в един от тях.