Лора Флоран - Шоколадово докосване

Какво не би дала Джейми в този момент, за да изглежда като високата, елегантна, красива брюнетка, която чакаше на касата. Тогава тя би имала шанс да се докосне до него, поне за малко.

Доминик забеляза брюнетката чак когато стигна до последното стъпало. Той се олюля и се наложи да се хване за перилото, за да запази равновесие.

Сърцето на Джейми падна в петите ѝ. По дяволите. Тя вече беше поръчала. Налагаше се да види с очите си това. Тя бръкна в чантата си, където беше зареденият с електронни книги айпад, който никога не беше отваряла в неговия салон.

Прекрасната брюнетка се обърна и погледна Доминик Ришар така, сякаш очакваше цялото му внимание.

И го получи. Доминик хвърли бърз поглед към Джейми, после се фокусира върху другата жена. Мекото излъчване на лицето му се стопи и на негово място останаха изсечените опасни черти. Онова изражение, което подтикваше красивите жени да го следват и да сядат зад него на мотора му. Той несъмнено имаше мотор, съдейки по кожените дрехи, с които беше облечен онзиден. Сигурно беше мощен, шумен мотор.

Джейми включи айпада си. Прилоша ѝ, сякаш гледаше как влак прегазва любим човек и не може да направи нищо, за да го спре.

– Доминик – каза брюнетката с красив секси глас. Как французойките постигаха това омагьосващо мъркане? Сякаш непрекъснато бяха на ръба на оргазма. Гласът на тази жена галеше като коприна и намекваше, че между нея и Доминик има история сред чаршафи от също толкова нежна коприна.

Джейми заби невиждащ поглед в списъка от заглавия върху таблета си.

– Бон... жур – каза Доминик.

Джейми не издържа и погледна нататък. Жената се усмихваше обещаващо... Боже! Джейми съжали, че не е французойка. Как можеше онази жена да обещае петдесет милиона оргазма само с една усмивка?

Това беше много по-лошо, отколкото да види момчето от гимназията да се целува с приятелката си. Приличаше повече на онзи път, когато беше заварила реалното си гадже в колежа да се целува с момичето, което го привличаше със своето тяло, а не с парите си.

Може би тя трябваше да излезе оттук, преди ударът да е станал непоносим.

Дом застина в паника. Той се смути, когато видя жената до касата, но после непознатата извади айпада си и всичко отиде по дяволите. До този момент тя нито веднъж не беше обръщала внимание на нещо друго в неговия салон освен на самия него. На най-доброто, което той можеше да даде на света. Вярно, че го предлагаше по сто евро на килограм. Но всяко нещо си имаше цена.

Той се ядоса на Гийомет. Ако знаеше какво го очаква тук, можеше да си остане горе и да накара брюнетката да се качи при него, да се оправи с нея там, където неговата малка луничава фея не можеше да го види.

Всяка извивка в тялото на брюнетката говореше недвусмислено, че тя отправя покана за секс, което определено беше ласкателно и дори малко възбуждащо, щом преживяването последния път ѝ беше харесало. Но той дори не можеше да си спомни името ѝ и... щеше да загуби своята редовна клиентка заради нея. Ако непознатата се беше понесла плахо към стръвта, която той полюшваше на кукичката, появяването на тази свирепа акула щеше да я прогони от неговите води.

С периферното си зрение Дом видя как непознатата подпря глава на ръката си и докосна екрана на айпада. Днес тя не носеше качулка. Ако се доближеше повече, можеше да види най-после каква беше косата ѝ. Дали цялата беше в онзи червеникавокарамелен цвят?

– Доминик – измърка брюнетката, очевидно убедена, че магията на гласа ѝ беше способна да се увие около него и да го притегли право към нея.

И сигурно вече го беше правила. Дом беше ненадминат в бързия див секс, който не предполагаше гушкане след това. Нещо повече, той притежаваше специален талант за този вид секс.

На своята маса непознатата извади от чантата си шал и покри главата си с него, в стила на Одри Хепбърн. Това беше някак романтично и сладко, защото в лицето тя изобщо не приличаше на Одри Хепбърн. Може би малко в скулите.

Гадост, не, това не беше сладко. Тя беше дошла днес готова да се разголи малко пред него и сега отново се скриваше, а той дори не бе успял да види косата ѝ.

– Как си? – попита той брюнетката хладно, опитвайки се да се покаже недостъпен, без да оставя в случайния наблюдател впечатлението, че е груб, жесток и асоциален тип, който прави секс с жени, чиито имена не може да запомни и после се държи с тях лошо. Всичко друго можеше да е вярно, но той не се държеше с тях лошо. Тази жена го беше преследвала, беше осъществила малката си фантазия и няколко месеца по-късно явно отново бе започнала да си фантазира.