Лора Флоран - Шоколадово докосване

Брюнетката го удостои с малка интимна усмивка.

– Мислех си за теб.

По дяволите! Тя беше агресивна по свой превзет начин и тъй като изобщо не я беше грижа за него и явно не се отличаваше с деликатна емоционалност, нямаше да е никак лесно да се отърве от нея.

Не и без да създаде у случайния наблюдател твърдото впечатление, че използва жените, след което ги отхвърля безсърдечно. Дом правеше това, но в своя защита, защото те също бяха безсърдечни към него. В тази история сърца не бяха замесени. Той използваше жените, защото единствената причина да го потърсят беше, че те искаха да бъдат използвани.

Дом почувства, че се сковава от паника, после дързостта му се събуди и подтикна мозъка му към действие. Нямаше да се предаде без бой.

– Ела – той хвана брюнетката под ръка и я изведе на тротоара, извън полезрението на прозорците. После се обърна да я погледне. Дали изобщо знаеше името ѝ? Или тя му беше казала да я нарича bebe, или нещо такова?

Дом притежаваше талант и за това. За жени, които искаха да останат анонимни. Които не искаха да оставят никаква следа, дори името си.

Като неговата непозната, която седеше там, пазеше името си като съкровище, не му позволяваше дори да я разгледа отблизо.

– Извинявай – грубо каза той на брюнетката. Трябваше да действа бързо. Колкото по-дълго се забавеше тук, толкова по-лошо щеше да изглежда отсъствието му.

Брюнетката го изгледа слисано, усмивката ѝ изчезна.

– Аз не... аз срещнах някого – ударите на сърцето му бяха най-красноречивото потвърждение. Аз срещнах някого . Друга жена, чието име не знаеше. Но вчера я бе докоснал по раменете и тя не се беше дръпнала. Не беше изпищяла за помощ от силите за борба с безредиците.

По дяволите , за нищо не го биваше. Една част от него изтъкна, че постъпва извънредно глупаво, отказвайки лесен страстен секс с непозната в замяна на извоюван със сетни сили, несигурен, минимален шанс да излезе на вечеря с друга непозната. Но тази красива брюнетка никога не беше седяла в неговия салон така, сякаш самото му съществуване я караше да се чувства щастлива, сякаш тя не можеше да му се насити. Вярно, няколко часа секс щяха да направят тази брюнетка щастлива, но не беше... просто не беше същото.

Може би Дом бе съществувал със сексуалния еквивалент на десертите прекалено дълго. Цялото му същество копнееше за белтъчини, за едно дълго, бавно, пълноценно хранене. С десерт най-накрая.

На лицето на жената се изписа неудовлетворение и наранена гордост. Тя вирна брадичката си.

– Какво по-точно отказваш, Доминик? Да не мислиш, че ти предлагам нещо? – тя го измери с присвити очи.

Раменете му се отпуснаха. Бог да благослови жените, които живееха на принципа каквото повикало, такова се обадило.

– Ами сигурно просто си бях въобразил, че на теб също ти е харесало. Не можеш да виниш мъжете, че си фантазират разни неща – каза Дом, за да пощади гордостта ѝ. Тя сви рамене, за да затвърди победата си.

– О, беше страхотно, но тези неща не бива да се повтарят, както знаеш. Защото губят очарование.

– Да, разбира се – каза той. Това го знаеше много добре. И беше доволен, че не той беше проявил грубостта да го изтъкне. Дом погледна осветените прозорци на магазина в най-абсурдния контрапродуктивен порив да покаже на един точно определен човек какви превъзходни обноски има.

– Аз просто дойдох да взема една кутия от твоите шоколадови бонбони за гостите вкъщи – каза пренебрежително брюнетката. – И реших да ти се обадя, след като бях в магазина.

– Bien sѝr [15] Разбира се (фр.). – Б. пр. – По дяволите. Това означаваше, че трябва да я пусне отново вътре.

Вътре в салона пред непознатата стояха чаша горещ шоколад и двойна монахиня с тъмен шоколад [16] Religieuse (фр.) е двоен слепен еклер с яйчен крем, залят с шоколад, така че да напомня фигурата на монахиня. Този сладкиш е изобретен около 1856 г. в известното парижко кафене Cafe Glacier Napolitain. Когато е оцветена във виолетов цвят, глазурата символизира робата на кардинала. – Б. пр. . Недокоснати. Тя се беше изправила и оставяше няколко банкноти на масата. О, боже!

– Гийомет – каза той остро. – Би ли обслужила мадам?

"Мадам" извърна ядно глава, когато той я остави. Дом се надяваше елегантната дипломатичност на Гийомет да овладее дори тази ситуация.

Непознатата вдигна глава, когато той се доближи до нейната маса. Дори когато беше права, Дом се извисяваше с няколко глави над нея. Очите ѝ бяха огорчени, студени, лицето – съвсем бледо. Тази бледност беше най-страшна. Как да избегне впечатлението, че жонглира с две жени едновременно?