Лора Флоран - Шоколадово докосване

Огромен блок шоколад се издигаше над тях върху плот, който явно беше изчислен да издържи такава тежест. До него лежаха длета с различна големина, но блокът все още беше непокътнат.

– Какво е това?

– Трябва да измайсторя нещо за шоколадовото изложение другата седмица, но все още мисля – ръката му се плъзна по гърба ѝ и той огледа внимателно големия блок, сякаш го пронизваше с поглед. – Понякога човек трябва да види какво се крие вътре в шоколада.

Джейми се усмихна, питайки се дали би могла да го убеди да позволи на тийнейджърите от какаовите фермерски кооперативи да чиракуват в неговата лаборатория. Тя можеше да учреди стипендия за четириседмичен стаж, на ротационен принцип в различните ферми, изпращайки по един младеж на едномесечен стаж в Париж. Да ги приобщи към красивия краен продукт, с който се увенчаваше работата им.

Образът на развълнуваните младежи беше изтрит, изритан от ума ѝ от тъмнина, сякаш я бяха ударили по главата. Тя вдиша дълбоко успокоителното ухание на шоколад и се съсредоточи върху усещането за ръката на Доминик върху гърба си.

Той държеше ръката си там, нейното тяло го следваше така, сякаш танцуваха валс, докато той я водеше през помещението, спираше спонтанно тук и там, на местата, които смяташе, че ще ѝ харесат.

– Опитай това – той ѝ предложи един еклер направо от тавата.

Очите му засияха при вида на нейното изражение, когато захапа еклера. Джейми усети тъмния плътен вкус на мекия студен крем, искрата на нещо свежо в него, нещо неочаквано изкусително, което тя не можеше да определи.

– Pates de fruits [18] Желирани плодови бонбони (фр.). – Б. пр. – той спря пред тава искрящи захаросани цветни бижута. – Опитвала ли си някога моите pates de fruits! – той понечи да ѝ подаде един, но видя, че устата ѝ още е пълна с еклера, затова се поколеба и сам налапа бонбона.

Очите ѝ се стрелнаха към устата му, питайки се ревниво какви вкусове се топяха там. Не беше шоколад. Нещо по-ведро, по-свежо, може би малко стипчиво, леко щипеше на езика му...

Нещо проблесна в очите му, някаква топла светлина. Джейми изви поглед, преди да се е изчервила – о, по дяволите, прекалено късно. Какво всъщност ставаше с онази красива брюнетка долу? Той как можа да я отпрати, за да покаже на Джейми кухните си? Сляп ли беше? Дали бе възможно да знае името ѝ и да се нуждае от финансова подкрепа? Той наскоро беше отворил това екстравагантно ново заведение, а икономическата криза сигурно се отразяваше върху търсенето на луксозни шоколадови деликатеси; може би се нуждаеше от свежи пари.

Дом я поведе към една врата и я побутна да мине пред него. Топлината на тялото му се вливаше в гърба и дупето ѝ, милваше тялото ѝ отвътре, както топлината на къкрещата пред нея сметана облъхваше нежно лицето ѝ, наситена с ароматите на магическа тайна градина.

– Това е кухнята, където вършим топлата работа, тук печем сладкишите, тук приготвяме карамелите. Аманд загрява карамела сега, виждаш ли? – тя погледна към високия, кестеняв мъж, който разбъркваше съдържанието на голямата тенджера, от която се носеха аромати на масло и захар. Сместа все още не беше завряла, но той изглеждаше напълно погълнат от работата, прехапал долната си устна.

– Ти знаеш ли нещо за приготвянето на шоколада? – попита нетърпеливо Доминик. Неговото присъствие само на няколко сантиметра зад нея разтапяше всички мускули по гърба и бедрата ѝ и тя полагаше неимоверни усилия да не залитне отново към него.

Джейми още не беше решила как да отговори на този въпрос, когато той започна да обяснява.

– Виж, тук приготвяме извлек от върбинка – Дом я поведе към тенджера със сметана, в която плуваше една клонка с дълги, тесни зелени листа.

Лимоненият свеж аромат на върбинка облъхна лицето ѝ, разведрявайки умиротворената миризма на сметаната. Неговата голяма ръка върху тънката ѝ талия беше като нагорещен камък за ритуален масаж, топлината му я разнежваше.

– Когато сметаната се насити с уханието, ще добавим шоколад за ганаша.

Ръката му се уви около кръста ѝ и я завъртя, за да я отведе в съседната стая.

– А това тук е по-хладна стая, където държим ганашите и новите партиди шоколадови бонбони, с които попълваме витрините.

Младата жена в черната сладкарска куртка се протегна над две дълги метални рамки, разглаждайки между тях шоколадов ганаш. Тя беше напълно съсредоточена в работата си, но на всеки две секунди устните ѝ потрепваха и тя ги стисваше с усилие на волята. Девойката погледна косо Доминик и Джейми, очите ѝ се оживиха със смях, затова побърза да наведе глава над мраморната маса.