Лора Флоран - Шоколадово докосване

И не искаше да ѝ натриват носа заради този единствен момент на безпомощност.

– Добре съм! – тя прекара първите няколко седмици на физическата терапия в стаята за гости в апартамента на Силвен, където живееха двамата с Кейд. Жилището беше относително голямо за парижките стандарти, но беше прекалено тясно за Джейми и нейната загрижена сестра.

Затова Джейми нае малко апартаментче в северния край на Маре, близо до салона на Доминик Ришар. Разбира се, тя можеше да се настани в луксозния апартамент, който баща ѝ бе купил в Шести район, когато Кейд заяви намерението си да се установи в Париж. Но Джейми беше прекарала всичките си летни ваканции в колежа, стажовете ѝ бяха в най-отдалечените краища на света, а трите години след дипломирането си беше живяла съвсем сама в същите тези отдалечени краища, никога на същия континент със семейството си. Така ѝ харесваше. Да бъде далеч от фамилия Кори и всичко, което те можеха да поискат от нея. Може би в момента не беше толкова далеч, но... имаше нужда от собствено местенце, където да се свие, без да рискува някой друг да пъхне ключа в ключалката и да се появи най-неочаквано.

Този апартамент беше на двайсет минути пеш от Кейд, но сестра ѝ постоянно ѝ досаждаше с тревожното си внимание, което вбесяваше Джейми.

– Около Площада на републиката е малко по-диво, нали? – попита Кейд. – Ти внимаваш, нали?

Джейми изгледа иронично сестра си, макар че ѝ идваше да я удуши. Първо, според понятията на Кейд "по-дивата" зона северно и източно от Площада на републиката просто беше населявана от хора от работническата класа и от различни етноси, за разлика от Шести район, където живееше Кейд. Второ, Джейми беше в Маре, един от най-елитните квартали в Париж, макар и само на две пресечки от Площада на републиката. И накрая, по-диво от какво? От Мадагаскар? Кот д'Ивоар? Папуа-Нова Гвинея? Камерун може би? Кейд нямаше реална представа с какво се беше занимавала Джейми.

Кейд се изчерви леко под погледа на малката си сестра и вирна упорито брадичката си.

– Знам, че Париж е градът на любовта, но все пак е голям град. Просто се постарай да бъдеш внимателна. Недей да обикаляш празните улици посред нощ. Гледай наоколо да няма никого, когато набираш кода за достъп в сградата вечер – при последните думи тя стрелна Силвен с много странен поглед и прехапа устни. Необяснимо защо, Силвен се усмихна.

Джейми стисна зъби и се фокусира върху Филип, който седеше срещу нея до Магали, която беше облечена по последна мода и излъчваше такава увереност, че караше Джейми да се чувства ужасно луничава. Освен това носеше обувки на толкова високи токчета, че винаги изглеждаше по-висока от Джейми, което не беше честно, защото Джейми беше почти сигурна, че тя самата щеше да се извисява с няколко сантиметра над французойката, ако се срещнеха на равен терен.

– Е – усмихна се Джейми на Филип, – чувам, че ти правиш, как се казваше, pieces montees за сватбата на Кейд другия месец. Сигурна съм, че ще бъде изумителна.

Филип кимна разсеяно, очевидно напълно убеден в това и забравил, че трябва да се преструва на скромен.

– Първо обаче трябва да се представим на изложението следващата седмица – той кимна към Силвен.

Силвен завъртя очи.

– Ако Ришар не го съсипе. Отново са ми дали маса точно до неговата, знам си. Трябва да издирим шоколатиер, чието име започва с буквата П.

Филип сви рамене.

– Той няма да направи нищо, което би застрашило работата му. Просто не му обръщай внимание, опита ли се да започне кавга с теб.

Джейми вдигна вежди. Опита ли се да започне кавга? Тя си спомни момента, когато той беше на косъм да се сбие с първия излязъл насреща му в тълпата. Но това беше извънредна ситуация. С нея той беше толкова мил.

– Обаче не изключвам да направи нещо, с което да унищожи нечия чужда работа – каза замислено Силвен. – Например да препъне някого, който носи шоколадова скулптура.

Филип обмисли тази възможност, подпрял четвъртитата си брадичка на ръката си.

– Досега се е въздържал от такива неща – изтъкна той, но не изглеждаше убеден, че това беше гаранция за бъдещи действия.

– Знам. Обаче се усещаше, че се въздържа с усилие.

– Виж, не очаквай аз да защитавам Доминик Ришар – По някаква причина Филип погледна остро Магали и изви очи, стиснал устни. – Той е арогантен негодник. Също като теб, Силвен.

– Аз не съм негодник – възрази Силвен. – И не съм арогантен, само съм реалист. А Ришар е негодник.