Лора Флоран - Шоколадово докосване

Той я притегли към тялото си, замаян от удоволствие, че я покриваше с шоколадови отпечатъци, че всички щяха да видят къде я е докосвал, взе ръката ѝ в своята и я погледна. Шоколадът покриваше нейните лунички. Същият шоколад скриваше неговите белези, но ако Дом я разбираше правилно, Джейми обещаваше да го оближе без остатък и да ги разкрие отново. А това не беше предложение, на което мъжът можеше да откаже, дори за да защити старите си рани. Мамка му, за това бяха белезите.

– Да, ако все още искаш да се ожениш за мен след четири години, ще се омъжа за теб – каза Джейми. – Но сигурно ще се чувствам много по-уверена, ако се оженим утре, защото иначе аз също трябва да се доказвам.

– Какво? Не, не е нужно.

Тя сви рамене, отказвайки да спори с толкова недалновиден човек. Доминик я погледна, толкова малка в ръцете му, с тази кожа с вид на поничка, оваляна в златна захар. Толкова малка, но толкова упорита и силна, независимо какво си мислеше тя.

– Ако ти беше само една троха в чинията, аз щях да те обера с пръст – каза той тихо.

Очите ѝ засияха отново.

– Може ли да се сгодим? – попита Дон, галейки нейния слабичък безименен пръст. – Знам, че не обичаш бижута, може да не носиш пръстена, когато посещаваш плантациите, аз ще избера нещо дискретно, може да не е златно или... – спря се, за да не изброява пълния списък от варианти на пръстен, който щеше да ѝ отива, защото щеше да му отнеме дни. – Много бих искал това. Обещание. Ето тук – той потърка основата на безименния ѝ пръст.

– Можем да се оженим – каза тя. – Не ми харесва посоката на тези преговори.

– Не можем да се оженим, защото аз може да припадна – но като че ли, вече не му се виеше свят. Колкото повече Джейми повтаряше тези думи, колкото повече стоеше в ръцете му, толкова по-реална му изглеждаше тази възможност. Не както, когато се беше опитвал да намери майка си с ученическия бележник, с надеждата, че отличните му оценки щяха да я накарат да се върне. И да му стане майка завинаги. Доминик наистина започваше да вярва в надеждата, която му вдъхваше Джейми.

– Трябва да поработим върху моята сила.

Джейми обърна ръката му и разгледа неговия безименен пръст. Беше покрит с шоколад. Тя изтри една тясна ивица и той се разтопи в удоволствието на това леко докосване.

– Четири години.

Може би три. Дом едва ли щеше да възрази, ако тя периодично подновяваше предложението, докато го убедеше. Той щеше да я изкушава с шоколад – или с бижута, цветя или каквото искаше тя, например тялото му в шоколадов кувертюр, – ако тя продължаваше да иска ръката му.

Сърцето му се сви толкова силно, че Дом си обеща, че ще си извие врата, ако се просълзи.

– Знаеш ли, че ако се омъжиш за мен, всеки път когато казваш моето име – той преглътна в опит да смекчи задавения си глас, – ще казваш, че ме обичаш.

– Джейми Ришар – тя му се усмихна и се надигна на пръсти, за да го целуне. – И ще бъде вярно.

О, мамка му, той беше спрял да диша. Ноздрите му вече пареха.

Може би две, помисли си Дом. Може би след две години щеше да може да каже "да". Не можеше да чака четири години, за да ѝ даде фамилното си име. Или... или... може би една?

Тя обви пръст около безименния му пръст като... брачна халка.

– Ще я направя много, много мъжествена, от титан или нещо подобно, и може да не я носиш, когато работиш с тесто или шоколад – каза Джейми. – Но ще я слагаш, когато слизаш на долния етаж, за да разговаряш с твоите клиентки.

Джейми щеше да му сложи годежен пръстен. О, да, това го устройваше напълно. Доминик я прегърна и я притегли плътно до себе си, в подножието на неговата Нике от Самотраки, притисна я силно, защото тя беше изворът на неговата радост.

Безкрайно благодаря, както винаги, на всички шоколатиери и сладкари, които ми помогнаха в проучването за тази книга, най-вече на Жак Генин, чийто салон и лаборатория послужиха като вдъхновение за обстановката в салона на Доминик Ришар, и който беше много мил и търпелив с мен и многобройните ми въпроси, както и неговият главен шоколатиер (или шоколатиерка) Софи Видал. Също много благодаря на Мишел Шодан, друг водещ парижки шоколатиер, който ми позволи да изследвам неговата лаборатория и прояви огромно търпение.

Стихотворенията върху подложките на Джейми и Доминик в онова малко бистро принадлежат на изключителния френски поет Жак Превер: "Тази любов" и "Аз съм такъв, какъвто съм" от неговата книга "Думи" (1948) [56] Жак Превер (1900 – 1977) е френски поет и сценарист. Много от стиховете на Превер са използвани в популярни песни, изпълнявани от известни френски певци, например от Ив Монтан и Едит Пиаф. – Б.пр. . Цитирам ги в мой превод и Джейми прескача някои строфи и си играе със стиховете наум, така че не става дума за буквален превод.