Мишел Уелбек - По-широко поле за борбата

Полага ръка на рамото ми и ми говори мило колко съжалявал, че оня ден ме е накарал да чакам напразно. Усмихвам му се като някаква мадона, казвам, че няма проблеми, че разбирам много добре и че знам, рано или късно, ще се срещнем. Искрен съм. Мигът е особено нежен; навел се е над мен, единствено над мен — някой може да си помисли, че сме влюбени, които животът отново е събрал след дълга раздяла.

Преди да дойде обед, той се появява още два пъти, но всеки път остава на прага и се обръща само към очилатия младеж. Всеки път започва с извинения за безпокойството, усмихвайки се чаровно. Стои на прага, подпрян на крилата на вратата, стъпил само на един крак, сякаш вътрешното напрежение, което го задвижва, не му позволява да се застоява прав на едно място за дълго време.

От самото заседание са ми останали немного спомени; така или иначе, не беше взето никакво конкретно решение, освен през последните петнайсет минути (много набързо, точно преди да отидем да обядваме), когато направихме план-график на обучението в провинцията. Това пряко ме засяга, понеже аз ще трябва да пътувам дотам. Ето защо набързо записвам определените дати и места на хартийка, която изгубвам още същата вечер.

На другия ден всичко ще ми бъде повторно обяснено на брифинг с теоретика. Така например научавам, че Министерството (тоест той, ако правилно съм разбрал) е разработило сложна, тристепенна система за обучение. Целта е да се посрещнат оптимално нуждите на потребителите посредством навързване на допълващи се, но напълно независими едно от друго обучения. Във всичко това, разбира се, личи почеркът на един остър ум.

По-конкретно аз ще трябва да направя обиколка, като най-напред ще отида в Руан за двуседмичен период, после в Дижон за една седмица и накрая в Ла Рош-сюр-Йон. Ще замина на първи декември и ще се прибера обратно за Коледа, за да мога „да прекарам празниците в семейна обстановка“. Има и елемент на човещина. Прекрасно.

Научавам също така — и тук е изненадата, — че няма само аз да провеждам тези обучения. Фирмата ни е решила да прати двама души. Така че ще действаме в тандем. В течение на двайсет и пет минути, сред тревожна тишина теоретикът подробно излага предимствата и недостатъците на обучението в тандем. В крайна сметка в последния момент се оказва, че предимствата май са повече.

Нямам представа кое е другото лице, което ще ме съпровожда. Вероятно някой, когото познавам. Във всеки случай никой не е сметнал за нужно да ме уведоми.

Умело възползвайки се от направена от него странична забележка, теоретикът изтъква, че било жалко, че въпросното друго лице (чиято самоличност до последно ще си остане загадка) не било тук и че никой не счел за уместно да го извика. Изяснявайки аргумента си, той дори имплицитно намеква, че при тези обстоятелства моето присъствие също не е нужно или поне не чак толкова. И аз съм на това мнение.

После се връщам в офиса на фирмата. Посрещат ме добре — явно съм си възвърнал позициите в дружеството.

Моят началник-отдел ме извиква настрани и ми разкрива важността на този договор. Знае, че съм сериозно момче. Казва няколко горчиво реалистични думи относно кражбата на колата ми. Това е един вид разговор по мъжки до автомата за топли напитки. Признавам този човек за голям специалист по управление на човешките ресурси. Вътрешно ликувам. Изглежда ми все по-красив.

По-късно следобед отивам на прощалния коктейл на Жан-Ив Фрео. „Напуска ни един ценен кадър — подчертава началник-отделът, — един опитен експерт.“ Сигурно в по-нататъшната си кариера ще постига поне същите успехи, както в досегашната — това било единственото зло, което му желаел. И да наминавал, щом му се приискало, да пийва по чашка със старите си приятели! „Първият трудов договор — свойски заключава той — е нещо, което не може да се забрави; почти като първата любов.“ В този миг се питам дали не се е почерпил малко повече.

Кратки ръкопляскания. Настъпва раздвижване около Ж.-Ив Фрео. Той бавно се върти около себе си с доволен вид. Познавам донякъде това момче. Постъпихме по едно и също време във фирмата преди три години, работихме в един кабинет. Веднъж говорихме за цивилизацията. Той казваше — и в известен смисъл си вярваше, — че повишаването на потока от информация в обществото само по себе си е нещо добро. Че свободата не е нищо друго освен възможност за установяване на разнообразни връзки между индивиди, проекти, органи, служби. Според него максималната свобода се състояла в максимален брой възможности за избор. Служейки си с метафора, заета от физиката на твърдото тяло, той наричаше тези възможности за избор „степени на свобода“.