Мишел Уелбек: По-широко поле за борбата

Вечерята с нищо няма да ми помогне, макар междувременно да съм глътнал три хапчета „Терциан“. Обаче си стоя на масата сам, поръчал съм си гастрономическо меню. Съвършено вкусно. Дори виното е добро. Плача, докато се храня, издавайки слаби стенания.

По-късно в стаята си се опитвам да заспя, но за пореден път напразно. Тъжна мозъчна рутина. Нощта като че ли е застинала. Представите се ронят с нарастваща пестеливост. Цели минути се взирам в кувертюрата.

Към четири сутринта обаче нощта се променя. Нещо у мен трепти и се мъчи да излезе. Дори самото естество на това пътуване започва да се променя и в ума ми се превръща в нещо решаващо, почти героично.

На 21 юни, към седем часа, ставам, закусвам и отивам с колелото в Мазаската гора. Хубавата снощна вечеря ми е дала нови сили — напредвам между боровете плавно, без усилия.

Времето е великолепно, меко, пролетно. Мазаската гора е много красива и ми действа дълбоко успокояващо. Тя е истинска селска гора: има малки стръмни пътища, полянки, слънце, което се провира навсякъде. Ливадите са пълни с жълти нарциси. Добре ми е, щастлив съм, няма хора. Тук нещо изглежда възможно. Струва ми се, че съм на стартово положение.

Изведнъж всичко изчезва. Голям психически шамар ме връща дълбоко в мен. И започвам да се самоизучавам, да се самоиронизирам, но същевременно се изпълвам със себеуважение. Колко съм способен — докрай — на импозантни психически представи! Колко ясна все още е представата ми за света! Богатството на това, което ще умре у мен, е направо разкошно. Нямам причина да се срамувам от себе си — поне съм се опитал.

Излягам се на слънчева ливада. И сега ме боли, изпънат на тази толкова нежна ливада, сред този толкова успокояващо дружелюбен пейзаж. Всичко, което е можело да бъде източник на участие, на удоволствие, на невинна сетивна хармония, е станало извор на страдание и нещастие. Същевременно усещам с впечатляваща отчетливост възможността за радост. От години крача редом с призрак, който прилича на мен и който живее в теоретичен рай, в тясна връзка със света. Дълго съм си въобразявал, че съм длъжен да се присъединя към него. Ала не — всичко е свършено.

Навлизам малко по-навътре в гората. Отвъд този хълм, казва картата, се намират изворите на река Ардеш. Вече не ме интересува, но все пак продължавам. И дори вече не знам къде са изворите — сега всичко си прилича. Пейзажът е все по-нежен, дружелюбен, радостен — чак ме заболява кожата от него. Намирам се насред пропастта. Усещам кожата си като граница, а външния свят — като нещо смазващо. Впечатлението за отделеност е тотално. Вече съм затворник в самия себе си. Върховното сливане няма да се състои — целта на живота е пропусната. Часът е два следобед.

Сканиране: ventcis, 2015

Разпознаване, корекция и форматиране: ventcis, 2015

Издание:

Мишел Уелбек

ПО-ШИРОКО ПОЛЕ ЗА БОРБАТА

Френска. Първо издание

Преводач Красимир Кавалджиев

Редактор Венелин Пройков

Коректор Соня Илиева

Художник на корицата Стефан Касъров

Формат 84x108/32. Печатни коли 8

ИК „Колибри“, 2013

1000 София, ул. „Иван Вазов“ №36

тел. 987 48 10

e-mail: colibri@colibri.bg

Предпечатна подготовка „Пре Принт БГ“

Печатница „Инвестпрес“

ISBN 978–619–150–134–2

За елемент от корицата е използвано изображение от Thinkstock

Съкратено от „Национална федерация за покупки на кадрите“, верига от магазини за културни продукти. — Б.р.

Идват добри времена,/ очаква се бъдеще славно./ Идват добри времена,/ но със сигурност идват бавно. — Б.р.

„Великолепната петорка“ — поредица детски детективски книги от английската писателка Инид Блайтън. — Б.пр.

Дели (Delly) — колективен псевдоним на Фредерик Птижан дьо ла Розиер и сестра му Жан-Мари, чиито многобройни любовни романи са били особено популярни във Франция и по света през първата половина на XX век. — Б.пр.

Ти си това. (Санскр.) — Б.р.