Мишел Уелбек - По-широко поле за борбата

После кафе и хайде по къщите. В крайна сметка не беше лоша вечер.

Сега шестима души са се събрали около красива овална маса, вероятно от имитация на махагон. Тъмнозелените завеси са спуснати; човек би казал, че се намираме по-скоро в малък салон. Изведнъж ме обзема предчувствието, че заседанието ще продължи цяла сутрин.

Първият представител на Министерството на земеделието е синеок. Млад е, носи малки кръгли очила, сигурно до неотдавна е бил студент. Въпреки младата си възраст създава забележително впечатление за сериозност. През целия предобед си води записки, понякога в най-неочаквани моменти. Явно е някакъв шеф или поне бъдещ шеф.

Вторият представител на Министерството е човек на средна възраст с обрамчваща лицето му брадица, като строгите възпитатели от „Великолепната петорка“ 3 3 „Великолепната петорка“ — поредица детски детективски книги от английската писателка Инид Блайтън. — Б.пр. . Той явно упражнява силно въздействие върху седящата до него Катрин Льошардоа. Голям теоретик. С всичките си изказвания цели да припомни колко важна е методологията и изобщо — да се мисли, преди да се действа. В случая не виждам защо: софтуерът вече е купен, няма какво повече да се мисли, но се въздържам да го кажа на глас. Веднага усещам, че той нещо не ме долюбва. Как да направя тъй, че да ме залюби? Решавам, докато трае заседанието, на няколко пъти да подкрепя изказванията му с леко глуповат израз на възхищение, сякаш ми е открил невероятни перспективи, в които личи мъдрост и широта на възгледите. По принцип би трябвало да си направи заключението, че съм добронамерен хлапак, готов да последва неговите наставления относно правилната насока.

Третият представител на Министерството е Катрин Льошардоа. Горката — тази сутрин има тъжен вид. Цялата й борбеност от миналия път като че ли я е напуснала. Дребното й грозно личице е начумерено и тя непрекъснато си бърше очилата. Питам се дали не е плакала — представям си как избухва в ридания сутрин, преди да се облече, съвсем самичка.

Четвъртият представител на Министерството е някаква карикатура на земеделец социалист — носи ботуши и канадка, сякаш се връща от теренна експедиция. Има голяма брада и пуши лула. Не бих искал да съм му син. На масата пред себе си е изложил на показ книга, озаглавена „Производството на сирена и новите техники“. Не разбирам какво прави тук, явно нищо не разбира от разглежданата тема; може би е представител на широката база. Във всеки случай явно си е поставил за цел да вгорчава обстановката и да предизвика конфликт чрез непрекъснати забележки относно „безполезността на тези заседания, които никога не водят доникъде“ или относно „тези софтуери, избрани в някакъв кабинет в Министерството, които никога не отговарят на действителните нужди на хората по места“.

Срещу него седи един тип от моята фирма, който неуморно оборва неговите възражения — според мен доста несръчно — с престорената позиция, че оня преувеличава и дори че чисто и просто, се шегува. Той е един от преките ми началници — май се казва Норбер Льожаи. Не знаех, че ще бъде тук, и не мога да кажа, че съм очарован от присъствието му. Този човек има физиономия и поведение на свиня. Възползва се от всяка възможност да се хили дълго и мазно. Когато не се хили, бавно си потрива ръцете една в друга. Пълен е, дори тлъст, а самочувствието му, което няма никакво солидно покритие, обикновено ми е непоносимо. Но тази сутрин наистина се чувствам добре и дори на два пъти се изсмивам с него в отзвук на уместните му забележки.

През целия предобед един седми герой се появява епизодично и разведрява сбирката. Става дума за началника на отдел „Програмни проучвания“ в Министерството на земеделието, с когото се разминах оня ден. Човекът явно си е поставил за цел да въплъщава свръхнаелектризиран образ на млад и динамичен шеф. В това отношение води с няколко обиколки пред всички подобни случаи, които съм наблюдавал досега. Разгърдил се е, сякаш не е имал време да си закопчае ризата, а вратовръзката му е наклонена настрани, все едно заметната от вятъра при придвижването. Наистина, той не ходи по коридорите, а се плъзга. Даже би летял, ако можеше. Лицето му лъщи, косата му е разрошена и влажна, все едно току-що е излязъл от басейна.

При първото си влизане забелязва мен и моя шеф; мълниеносно се озовава до нас, без да съм разбрал как — сигурно е изминал десетте метра за по-малко от пет секунди, във всеки случай не успях да проследя пробега му.