Мишел Уелбек - По-широко поле за борбата

Една вечер, когато я нямаше, изгълтах флакон „Ларгактил“. Обзе ме паника и се обадих на „Бърза помощ“. Наложи се да ме закарат в болницата, да ми направят промивка на стомаха и прочее. Без малко да си замина. А оная мръсница (как другояче да я нарека?) дори не дойде да ме види в болницата. Когато се върнах „у дома“, ако мога да се изразя така, единственото, което намери да ми каже за добре дошъл, беше, че съм бил жалък егоист. Според нейното тълкувание на събитието аз съм правел всичко възможно да й създавам допълнителни грижи, при условие че тя „и бездруго си имала толкова проблеми в службата“. Долната уличница дори добави, че съм се опитвал да й въздействам с „емоционален шантаж“. Само като си спомня, съжалявам, че не съм й изтръгнал яйчниците. Карай, нали вече е минало.

Помня и вечерта, когато се обади в полицията, за да ме изгони от дома си. Защо „от дома си“? Защото апартаментът беше на нейно име и плащаше наема по-често от мен. Това е първата последица от психоанализата: да развие у жертвите си смешна, почти невероятна алчност и дребнавост. Няма смисъл да ходите на кафене с човек, който следва психоаналитично лечение — той неизбежно ще обсъжда подробно сметката и накрая ще се скара със сервитьора. Та онези три тъпи ченгета дойдоха с портативните си радиостанции и с претенциите си, че познават живота по-добре от всички. Бях по пижама и треперех от студ; под покривката ръцете ми бяха вкопчени в краката на масата; бях твърдо решен да окажа съпротива, ако решат да ме отведат насила. През това време оная курветина им показваше бележки за наема, за да докаже правото си на обитаване — сигурно чакаше ония да извадят палките си и да ме натупат. Същата вечер бе ходила на „сеанс“, така че всичките й запаси от низост и егоизъм бяха възстановени, но аз не се предадох, настоях за допълнително разследване и ония тъпи полицаи се ометоха. Впрочем на другия ден си тръгнах завинаги.

В събота рано сутринта намирам такси на гаровия площад, което приема да ме закара до Сабл д’Олон.

На излизане от града минаваме през последователни пелени от омара и след като пресичаме последното кръстовище, се гмурваме в абсолютно езеро от непрогледна мъгла. Пътят и пейзажът са напълно удавени в нея. Нищо не се различава, освен от време на време някое дърво или крава, които изплуват временно, нерешително. Много красиво.

Когато стигаме до морето, времето се прояснява рязко, изведнъж. Има вятър, много вятър, но небето е почти синьо и облаците бързо се носят на изток. Измъквам се от пежото 504, след като съм оставил бакшиш на шофьора, за което получавам пожелание за „приятен ден“, произнесено, струва ми се, с половин уста. Сигурно си представя, че отивам да ловя раци или нещо от сорта.

На първо време действително се разхождам по плажа. Морето е сиво, леко развълнувано. Не изпитвам нищо особено. Крача дълго.

Към единайсет часа започват да излизат хора с деца и кучета. Тръгвам в обратна посока.

В края на плажа на Сабл д’Олон, в продължението на вълнолома, който затваря пристанището, има няколко стари къщи и църква в романски стил. Не е нещо зрелищно: постройки от масивни, груби камъни, направени са, за да устояват на бурите, и им устояват от стотици години. Лесно е да си представим някогашния живот на рибарите от това градче, неделните меси в малката църква, причастието на миряните, докато навън духа вятър и океанът се разбива в крайбрежните скали. Живот без развлечения и без особени събития, отдаден на тежък и опасен труд. Обикновен, селски живот, но пълен с благородство. А и много тъп.

Недалече от тези къщи има модерни бели блокове, предназначени за летовниците. Те образуват съвкупност от десет-двайсететажни сгради. Тези блокове са разположени върху заравнен терен на няколко нива, като най-долното е приспособено за паркинг. Дълго крачих от блок към блок и това ми позволява да твърдя, че повечето апартаменти трябва да имат изглед към морето благодарение на разни архитектурни хитрости. В този сезон всичко пустееше и в свистенето на вятъра между бетонните структури имаше нещо направо зловещо.

После се запътих към по-нов и луксозен блок, разположен този път досами морето, буквално на метри. Наричаше се „Блокът на пиратите“. Партерът се състоеше от супермаркет, пицария и дискотека — и трите затворени. Някакъв надпис приканваше да се посети мостреният апартамент.