Мишел Уелбек - По-широко поле за борбата

Заведението беше полупълно — все юноши между петнайсет и двайсет години, а това убиваше още в зародиш скромните шансове на Тисран. Много минижупи и дълбоки деколтета, накратко — свежа плът. Видях как изведнъж се изблещи, докато оглеждаше дансинга. Отидох на бара да си поръчам бърбън. Когато се върнах, той вече стоеше колебливо на границата с мъглявината от танцуващи. Промълвих неопределено: „Ще се видим по-късно…“, и се запътих към една маса, която благодарение на леко издигнатото си положение ми осигуряваше отличен изглед към театъра на военните действия.

Тисран най-напред се поинтересува от една брюнетка на около двайсет години, най-вероятно секретарка. Бях склонен да одобря неговия избор. От една страна, момичето не беше кой знае колко красиво и не се очертаваше да бъде много ухажвано. Гърдите й, макар и внушителни, вече бяха поувиснали, а дупето й изглеждаше меко. По всичко личеше, че до няколко години всичко това ще се е скапало. От друга страна, облеклото й, твърде дръзко, недвусмислено подчертаваше намерението й да си намери сексуален партньор: роклята й от лека тафта се въртеше при всяко движение, разкривайки жартиери и миниатюрни прашки от черна дантела, така че задникът беше съвсем гол. И накрая сериозното й, дори леко заинатено изражение говореше за предпазливост. Това момиче сигурно носеше презервативи в чантата си.

Няколко минути Тисран танцува недалече от нея, като изнасяше пламенно ръцете си напред, за да изрази ентусиазма, който музиката пораждаше у него. На два-три пъти той дори плесна с ръце, но явно момичето изобщо не го забелязваше. При настъпилата кратка пауза между две парчета той прояви инициативност и я заговори. Тя се обърна, изгледа го презрително и прекоси целия дансинг, само и само да се махне от него. Никаква милост.

Всичко мина според предвижданията. Отидох на бара и си поръчах още един бърбън.

Когато се върнах, усетих, че нещо се е променило. На масата до мен седеше момиче, съвсем само. Беше много по-младо от Вероник — сигурно на седемнайсет, — но ужасно приличаше на нея. Семплата й, по-скоро свободна рокля от бежов плат не подчертаваше особено формите на тялото й — това просто не се налагаше. Широк ханш, твърдо и гладко дупе; гъвкава талия, която води ръцете до две обли, едри и нежни гърди; ръце, които доверчиво обгръщат талията и прилепват към благородната закръгленост на ханша. Познавах всичко това — стигаше ми да затворя очи, за да си спомня веднага. И лицето, кръгло и невинно, изразяващо спокойната съблазън на естествената, сигурна в красотата си жена. Тихото спокойствие на младата кобилка, все още весела, готова да изпробва крайниците си в бърз галоп. Тихият покой на Ева, влюбена в своята голота, знаеща, че е очевидно, вечно желана. Осъзнах, че две години раздяла нищо не са заличили. Пресуших бърбъна си на един дъх. Точно тогава Тисран реши да се върне. Беше леко запотен. Заговори ме — мисля, че попита дали смятам да пробвам нещо с момичето. Не отговорих. Започваше да ми се повръща и се бях надървил — не бях добре. Казах: „Извини ме за момент…“. Прекосих дискотеката по посока към тоалетните. Щом затворих вратата, бръкнах с два пръста в гърлото си, но количеството повърня се оказа слабо и разочароващо. После мастурбирах с по-голям успех: отначало си мислех за Вероник, разбира се, но после се съсредоточих върху вагините изобщо и се успокоих. Еякулацията настъпи след две минути. Донесе ми увереност и сигурност.

Когато се върнах, видях, че Тисран е завързал разговор с подобието на Вероник. Тя го гледаше спокойно и без отвращение. Това момиче беше прекрасно, бях дълбоко убеден, но нямаше нищо страшно — вече бях мастурбирал. В любовно отношение Вероник принадлежеше като всички нас на едно пожертвано поколение . Сигурно е била способна да обича и дори още би искала да бъде способна, убеден съм в това, но вече не беше възможно. Като рядко, изкуствено и закъсняващо явление, любовта може да се разгърне само при специални душевни условия, които рядко могат да бъдат заедно налице и във всяко едно отношение противоречат на характерната за нашето съвремие свобода на нравите. Вероник бе ходила по много дискотеки и мъже. Такъв начин на живот обеднява човешкото същество и му нанася понякога тежки, но винаги безвъзвратни щети. Любовта като невинност и като податливост на илюзии, като годност да сведеш всички представители на противоположния пол до едно-единствено любимо същество, рядко устоява на едногодишно сексуално скитничество и никога на двегодишно. В действителност поредицата сексуални преживявания, натрупани през юношеството, подриват и бързо разрушават всяка възможност за сантиментална и романтична проекция. Постепенно и всъщност много бързо човек става толкова способен да обича, колкото някой стар парцал. И съвсем естествено заживява като стар парцал. С годините става все по-несъблазнителен и поради това язвителен. Завижда на младите и поради това ги мрази. Тази омраза, обречена да остане неизказана, се ожесточава и разгаря все повече и повече. После утихва и угасва, както угасва всичко. Остават само горчивината и отвращението, болестта и очакването на смъртта.