Мишел Уелбек - По-широко поле за борбата

Повече никога не видях Тисран — уби се с колата същата нощ при връщането си в Париж. Имало много мъгла малко преди Анже. Той карал с пълна газ, както обикновено. Неговото „Пежо-205 GTI“ се блъснало челно в един камион, който малко преди това се бил хлъзнал и препречил шосето. Загинал на място, малко преди зазоряване. Следващият ден беше почивен, празнуваше се раждането на Христос. Семейството му се обади във фирмата едва след три дни. Вече го бяха погребали според обичая и по този начин отпадна всякаква идея за изпращане на венец или на делегация. Разменихме си по някоя дума за това, колко тъжна е тази смърт и колко трудно се шофира при мъгла, върнахме се към задачите си и това беше всичко.

Когато научих за смъртта му, си казах, че той поне се бори до края. Младежкият клуб, ски курортът… Поне не се отказа, не скръсти ръце. До края, въпреки поредицата от провали, той търсеше любовта. Макар и смазан между ламарините на своето „Пежо-205 GTI“, стегнат в черния си костюм и златистата си вратовръзка, на почти празната магистрала, знам, че в сърцето си още носеше борбата, желанието и волята за борба.

След тръгването на Тисран не спах добре. Сигурно съм мастурбирал. Когато се събудих, всичко беше лепкаво, а пясъкът — влажен и студен. Направо ми беше писнало. Съжалявах, че Тисран не уби негъра. Съмваше се.

Намирах се на километри от най-близкото населено място. Станах и тръгнах. Какво друго да правя? Цигарите ми бяха мокри, но все още ставаха за пушене.

Като се върнах в Париж, намерих писмо от Дружеството на бившите възпитаници на инженерното ми училище, което съдържаше предложение да си купя хубави питиета и гъши дроб на изключителни цени за празниците. Казах си, че това писмо е било изпратено с недопустимо закъснение.

На другия ден не отидох на работа. Без конкретна причина — просто нямах желание. Клечах на мокета и разлиствах каталози за поръчки по пощата. В брошура на „Галери Лафайет“ намерих интересно описание на човешки същества, озаглавено „Актуалните“:

След натоварения ден те се настаняват в дълбоко канапе с изчистени линии (марка Щайнер, Розе, Сина ). Слушайки джаз, те оценяват положително десена на килимите си Дърис , веселите тонове на тапетите си Патрик Фрей . В банята ги очакват хавлии от модните серии на Ив Сен Лоран и Тед Лапидюс . И ще се опитат да променят света по време на вечеря с приятели в кухните си с дизайн на Даниел Ештер или на Примроз Бордие .

В петък и събота не правих нищо особено — да кажем, че разсъждавах, ако може изобщо да се даде име на това занимание. Помня, че си мислех за самоубийството, за парадоксалната му полезност. Да поставим шимпанзе в тясна клетка с бетонни прегради. Животното съвсем ще откачи, ще започне да се блъска в стените, ще си скубе космите, ще се хапе жестоко и в 73% от случаите чисто и просто ще се самоубие. А сега да направим отвор в някоя от стените и да го поставим с изглед към бездънна пропаст. Симпатичното четириръко животно, което е обект на нашите наблюдения, ще се приближи до ръба, ще погледне надолу, дълго ще стои до ръба, няколко пъти ще се връща до него, но обикновено никога няма да се хвърли в пропастта. И при всички случаи напълно ще се успокои.

Разсъждението ми за шимпанзетата продължи до късно през нощта на събота срещу неделя и накрая нахвърлих в основни линии анималистично повествование, озаглавено „Диалозите на шимпанзето и щъркела“, което всъщност представляваше политически памфлет с рядко срещан заряд. Пленено от ято щъркели, шимпанзето отначало е загрижено и разсеяно. Една сутрин обаче то събира смелост и настоява да се види с най-възрастния щъркел. Веднага го завеждат при него, то вдига пламенно ръце към небето и произнася следната отчаяна реч:

„От всички социално-икономически системи капитализмът безспорно е най-естествената. Това вече е достатъчно, за да покаже, че тя е и най-ужасната. При така направения извод остава само да се развие оперативен, а не заблуждаващ аргументативен апарат, чието механично функциониране би позволило въз основа на произволно въведени факти да се приведат редица доказателства в подкрепа на предварително установената аксиома, така както графитните пръти укрепват структурата на ядрен реактор. Това е лесна задача, достойна за млада маймуна. Аз обаче не бих си позволил да се отнеса небрежно към нея.