Мишел Уелбек - По-широко поле за борбата

Новината за смъртта му в действителност не учуди никого в Националното събрание. Там той беше известен най-вече като човек, който среща затруднения със закупуването на легло. От няколко месеца беше решил да направи тази покупка, но се оказа невъзможно да конкретизира своя план. Тази случка обикновено се разказваше с леко иронична усмивка. И все пак нямаше нищо смешно — в наши дни закупуването на легло наистина е свързано със значителни затруднения и действително може да ви подтикне към самоубийство. Най-напред трябва да се предвиди доставка вкъщи и следователно да се вземе половин ден отпуск с всички произтичащи от това проблеми. Понякога носачите не идват или не успяват да пренесат леглото по стълбите и тогава се налага да се поиска още половин ден отпуск. Такива трудности възникват и при закупуването на всякакви мебели и домашни уреди, а натрупването на произтичащите от това притеснения е достатъчно, за да извади от равновесие някой по-чувствителен човек. Но леглото в сравнение с всички други мебели представлява особено, изключително болезнен проблем. Ако искаме да спечелим уважението на продавача, сме длъжни да си купим двуместно легло, независимо дали ни е необходимо, без значение дали имаме място за него. Да купиш едноместно легло, означава да признаеш публично, че не водиш полов живот и че не предвиждаш да водиш такъв в краткосрочен, а и в дългосрочен план (защото в наши дни леглата траят дълго, доста над гаранционния срок — могат да откарат пет, десет, че и двайсет години; това е сериозна инвестиция, която ви ангажира на практика за остатъка от дните ви; леглата траят доста по-дълго от браковете, това е пределно известно). Дори купуването на легло със 140 сантиметра широчина ви кара да изглеждате като дребнав, тесногръд еснаф. Според продавачите единствено леглото със 160 сантиметра широчина наистина си струва да бъде купено. Едва тогава можете да си спечелите тяхната почит, тяхното уважение и дори една лека съучастническа усмивка. Определено признават само леглото със 160 сантиметра широчина.

Вечерта, когато се самоубил Жерар Льоверие, баща му се обадил в службата. Понеже него го нямало в кабинета, разговора водила Вероник. Бащата поръчал синът му спешно да му се обади, но тя забравила да предаде съобщението. Жерар Льоверие се прибрал вкъщи в шест часа, без да е получил съобщението, и се застрелял в главата. Вероник ми разказа това в края на деня, когато в Националното събрание бяха научили за смъртта му. Добави, че от това й станало „малко кофти“ — точно така се изрази. Представих си, че сигурно ще изпита чувство на вина, някакви угризения, но нищо подобно — на другия ден вече беше забравила.

Вероник ходеше, както се казва, „на психоаналитик“. Днес съжалявам, че съм я познавал. В най-общ план човек няма какво да извлече от жени, които ходят на психоаналитик. Неведнъж съм се убеждавал, че жена, попаднала в ръцете на психоаналитиците, окончателно става негодна за всякаква употреба. Това явление не следва да се разглежда като страничен ефект от психоанализата, а действително като нейна основна цел. Под претекст че реконструират аза, психоаналитиците всъщност недопустимо разрушават човешката психика. Невинност, щедрост, чистота… всичко това бързо бива смазано от грубите им ръце. Психоаналитиците, тлъсто възнаградени, претенциозни и тъпи, окончателно унищожават у така наречените си пациентки всяка способност да обичат както умствено, така и физически. Всъщност те се държат като същински врагове на човечеството. Безмилостна школа по егоизъм, психоанализата атакува с най-голям цинизъм сериозни, но малко нещо неориентирани момичета и ги превръща в безсрамни, умопомрачително егоцентрични курветини, които вече могат да пораждат само закономерно отвращение. Не бива в никакъв случай да се оказва доверие на жена, минала през ръцете на психоаналитиците. Дребнавост, егоизъм, арогантна простотия, пълна липса на морал, хронична неспособност да обича — това е изчерпателният портрет на „психоанализираната“ жена.

Трябва да кажа, че Вероник отговаряше на това описание до най-малката подробност. Обичах я, доколкото ми беше по силите — а това значи много любов. Сега вече знам, че тази любов е била пропиляна нахалост — по-добре да й бях счупил и двете ръце. Разбира се, тя като всички депресивни хора винаги си е била предразположена към егоизъм и безсърдечност, но психоанализата необратимо я превърна в същинска отрепка, безгръбначна и безсъзнателна — боклук, опакован в гланцирана хартия. Помня, че имаше бяла дъска за писане с флумастер, върху която обикновено отбелязваше неща от рода на „грах“ или „химическо чистене“. Една вечер, връщайки се от поредния сеанс , тя написа следното изречение от Лакан: „Колкото по-гаден сте, толкова по-добре ще се чувствате“. Усмихнах се, а не е трябвало. На тогавашния етап това изречение все още беше програма , но Вероник щеше да започне да я изпълнява точка по точка.