Мишел Уелбек - По-широко поле за борбата

Човешкият стремеж към любов е дълбок. Корените му стигат до учудваща дълбочина, а множеството му странични израстъчета се промъкват в самата сърдечна тъкан. Въпреки лавината от унижения, които съставляваха нейното ежедневие, Брижит Бардо тръпнеше в надежда и очакване. Може би и днес още тръпне в надежда и очакване. На нейно място някоя пепелянка вече да се е самоубила. Хората са неудържими.

След като пробягах с бавен и студен поглед поредицата от различни приложения на сексуалната функция, струва ми се, че е дошъл моментът да изложа основната теорема от моята апокритика. Освен ако не спрете неумолимия ход на моето разсъждение с възражението, което великодушно ще ви оставя да формулирате: «Та вие подбирате всичките си примери от юношеството, което, разбира се, е важен период от живота, но все пак трае твърде кратко. Не се ли опасявате, че изводите ви, чиито финес и точност ни възхищават, ще се окажат в крайна сметка частични и ограничени?». На този любезен възражател ще отговоря, че юношеството не е само важен период от живота, но е и единственият период, в който може да се говори за живот в пълния смисъл на думата. Нагоните със своя привличащ ефект се отприщват към тринайсетгодишна възраст, после постепенно намаляват или по-скоро се разлагат на поведенчески модели, които в крайна сметка са само застинали сили. Силата на първоначалното разпадане прави така, че изходът от конфликта може дълги години да остане неизвестен. В електродинамиката това се нарича преходен режим. Но постепенно трептенията се забавят, докато не се разложат на дълги, меланхолично нежни вълни. От този момент нататък всичко е ясно и животът вече е само подготовка за смъртта. Казано на по-груб и неточен език, човекът е юноша с намален капацитет.

Та значи, след като пробягах с бавен и студен поглед поредицата от различни приложения на сексуалната функция, струва ми се, че е дошъл моментът да изложа основната теорема от моята апокритика. За целта ще използвам в качеството й на лост следната сгъстена, но достатъчна формулировка:

Сексуалността е система на социална йерархия.

На този етап повече от всякога ми е нужно да обвия формулировката си със строгите останки на точността. Идеологическият враг често се спотайва близо до целта и с протяжен вик на омраза се нахвърля при навлизането в последния завой срещу непредпазливия мислител, който — опиянен от първите лъчи на истината, галещи бледото му чело — глупаво е пропуснал да си подсигури гърба. Няма да направя тази грешка, а ще оставя полилеите на стъписването да се запалят сами във вашите мозъци и ще продължавам да развивам отделните брънки на моето разсъждение с мълчаливата умереност на гърмяща змия. Например ще внимавам да не подмина възражението, което всеки внимателен читател непременно ще ми отправи: във втория пример аз подмолно въведох понятието любов , макар че дотук моята аргументация се основаваше върху чистата сексуалност. Противоречие? Несвързаност? Ха-ха-ха!

Марта и Мартен имат четирийсет и три годишен брак. Тъй като са се оженили на двайсет и една години, сега са на шейсет и четири. Вече са пенсионери или съвсем скоро ще се пенсионират, в зависимост от социалната схема, която се прилага към техния случай. Както се казва, ще завършат живота си заедно. При тези условия е твърде сигурно, че се образува единство, наречено «двойка», което е релевантно извън всеки социален контакт и което в някои второстепенни аспекти дори успява да се изравни или да надмине по значение старата горила единак. Според мен именно в тази рамка може да бъде преразгледана възможността да се придаде смисъл на думата «любов».

След като набучих в мисълта си колчетата на ограничението, сега вече мога да добавя, че понятието за любов, въпреки онтологичната си крехкост, съдържа или е съдържало до неотдавна всички атрибути на една изумителна оперативна мощ. Набързо изковано, то веднага си е спечелило широка аудитория и дори в наши дни рядко се срещат хора, които ясно и открито отказват да обичат. Този голям успех би бил доказателство за наличието на тайнствена връзка с някаква неведома изначална нужда на човешката природа. Въпреки това — и точно по този пункт бдителният анализатор се отличава от обикновения дърдорко — бих се въздържал да формулирам дори най-сбитата хипотеза относно природата на въпросната нужда. Каквото и да се каже, любовта съществува, щом можем да наблюдаваме нейните последствия. Това изречение е достойно за Клод Бернар и държа да го посветя на него. О, безспорни учени мъдрецо! Неслучайно наблюденията, привидно съвсем отдалечени от първоначално поставената ти цел, едно след друго се нареждат като тлъсти пъдпъдъци под лъчезарното величие на закрилническия ти ореол. Експерименталният протокол, който ти с рядка проницателност дефинира през 1865 година, трябва да е надарен с велика сила, та да може най-екстравагантните факти да преодоляват тъмната бариера на научността само ако се подчиняват на строгостта на непоклатимите ти закони. Поздравявам теб, незабравимия физиолог, и заявявам най-тържествено, че няма да направя нищо, което би съкратило дори с един миг продължителността на твоето царуване.