Мишел Уелбек - По-широко поле за борбата

Впрочем, както не след дълго си дадох сметка, скромната й хитринка съвсем не беше безрезултатна — щом се приближеха до нея, момчетата залюляваха гръдния си кош и ритмичната ножица на тяхната походка се забавяше в значителна степен. Тогава, извръщайки глава към тях с отривисто движение, предизвикващо в косите й временно разрошване, нелишено от палава грациозност, тя удостояваше най-интересните си жертви с кратка усмивка, мигновено последвана от не по-малко очарователно движение, целящо този път да улучи правилно летящия предмет.

Така за пореден път се връщах към тема за размишление, която от години непрестанно спохожда моите мисли: защо момчетата и момичетата, щом стигнат до определена възраст, прекарват времето си във взаимно ухажване и съблазняване?

Някои ще кажат с любезен глас: «Поради пробуждането на сексуалното им желание, ни повече, ни по-малко — това е». Разбирам тази гледна точка. Самият аз дълго време съм я споделял. Тя има предимството, че е сплотила около себе си множеството мисловни линии, които се кръстосват като прозирно желе на нашия идеологически хоризонт, подобно на голямата центростремителна сила на здравия разум. Поради това би изглеждало дръзко и дори самоубийствено да се сблъскаме челно с непоклатимите й основи. Точно това няма да направя. Твърде далече съм от мисълта да отричам съществуването и силата на сексуалното желание при юношите. Дори костенурките го усещат и в такива смутни времена не рискуват да досаждат на младите си господари. Само че някои сериозни и съвпадащи белези, като например поредица от странни факти, ме доведоха до предположението, че съществува по-дълбока и по-скрита сила, своеобразен екзистенциален възел, от който струи желанието. Досега с никого не съм го споделял, за да не разколебая с непоследователни брътвежи вярата в умственото ми здраве, която хората обичайно изпитват, докато траят нашите взаимоотношения. Но сега убеждението ми е твърдо и е време всичко да бъде казано.

Пример номер 1. Да разгледаме група младежи, които са заедно на купон или на почивка в България. Сред тези младежи има една предварително оформена двойка. Нека наречем момчето Франсоа, а момичето — Франсоаз. По този начин ще разполагаме с конкретен, банален, леснонаблюдаем пример.

Да оставим тези младежи на техните развлекателни дейности, но нека най-напред отделим от техните преживявания една проба от случайни времеви сегменти, които ще заснемем със замаскирана в декора високоскоростна камера. От поредицата наблюдения излиза, че Франсоаз и Франсоа ще прекарат около 37% от времето си в целувки, в докосвания от гальовно естество, накратко, в засвидетелстване на най-голяма взаимна нежност.

Сега да повторим опита, като премахнем гореспоменатата социална среда, тоест да оставим Франсоаз и Франсоа насаме. Съотношението веднага спада на 17 процента.

Пример номер 2. Сега ще ви говоря за едно клето момиче, което се казваше Брижит Бардо. Ами да. В класа ми в последната година от гимназията наистина имаше момиче с фамилно име Бардо, защото такава беше фамилията на баща й. Открих някои сведения за него: бил е железар близо до Трилпор. Жена му не работела — стояла си вкъщи. Тези хора изобщо не ходели на кино. Убеден съм, че не са го правели нарочно. Може би през първите години дори са се забавлявали от това съвпадение… Трудно може да се установи.

Когато се запознах с нея, в разцвета на седемнайсетте й години, Брижит Бардо направо беше отвратителна. Първо беше много дебела, същинско кюфте и дори свръхкюфте, с множество тлъсти гънки, грубо разположени в пресечните точки на шишкавото й тяло. Но дори и да се подложеше на най-ужасно строга диета за двайсет и пет години, от това съдбата й нямаше да стане по-лека. Защото кожата й беше червеникава, бабунеста и пъпчива. А лицето й беше широко, плоско и кръгло, с малки, хлътнали очи и с редки, безцветни коси. Сравнението със свиня наистина се налагаше от само себе си, неизбежно и естествено.

Нямаше си приятелки, нито, разбира се, приятели, така че беше съвършено сама. Никой не й говореше, дори и за упражнение по физика — всеки предпочиташе да се обърне към някой друг. Тя идваше на училище, после се прибираше вкъщи. Никога не чух някой да каже, че я е видял другаде освен в гимназията.

В час някои седяха до нея — бяха свикнали с масивното й присъствие. Също така не я забелязваха и не й се подиграваха. Тя не участваше в дискусиите в час по философия, не участваше в нищо. Не би била по-спокойна дори и на Марс.