Мишел Уелбек - По-широко поле за борбата

През следващите дни осъзнах, че Тисран започва да откача. След Коледа щял да ходи на ски в младежки клуб — от ония, които са „забранени за дъртаци“ и в които вечер се ходи на дискотека, а сутрин се закусва късно. Накратко, има много секс. Но говори за плановете си без мерак — усещам, че вече съвсем не е убеден. От време на време погледът му иззад очилата се зарейва над мен. Прилича ми на омагьосан. Това ми е добре познато — изпитах същото преди две години, веднага след раздялата ми с Вероник. Струва ви се, че ще се търкаляте по пода, ще си прережете вените с бръснач или ще мастурбирате в метрото и никой няма да обърне внимание, никой няма да си помръдне пръста. Сякаш сте защитени от света с прозрачна, ненакърнима, съвършена ципа. Впрочем Тисран ми го каза оня ден (беше пил): „Струва ми се, че съм пилешко бутче в тарелка на рафт в някой супермаркет“. След това каза: „Струва ми се, че съм жаба в буркан. Впрочем приличам на жаба, нали?“. Отговорих тихо, с лек упрек в гласа: „Рафаел…“. Той се сепна — за пръв път го наричах с малкото му име. Смути се и повече нищо не каза.

На другия ден на закуска дълго гледаше чашата си с нескуик, после почти замечтано въздъхна: „Егати, на двайсет и осем съм и още съм девствен!…“. Все пак се учудих. Тогава той ми обясни, че някаква остатъчна гордост му пречела да ходи по курви . Укорих го за това. Може би малко разпалено, защото още същата вечер, точно преди да отпътува за уикенда в Париж, той настоя да ми обясни отново своето виждане. Бяхме на паркинга на Департаменталната дирекция по земеделието. Лампите излъчваха доста неприятна жълтеникава светлина. Въздухът беше студен и влажен. Тисран каза: „Разбираш ли, направил съм си сметката — мога да си позволя по една курва седмично. Събота вечер би било много добре. Може би най-накрая ще го направя. Но знам, че някои мъже могат да имат същото нещо без пари, освен това и с любов . Предпочитам да опитам. Засега все още предпочитам да опитам“.

Естествено, нямаше какво да му отговоря, но се прибрах в хотела доста замислен. В нашите общества — казвах си аз — сексът определено е вторична система за диференциация, напълно независеща от парите. И действа като поне също толкова безмилостна система за диференциация. Впрочем последиците от тези две системи са напълно еднакви. Подобно на неудържимия икономически либерализъм и по сходни причини сексуалният либерализъм води до абсолютно обедняване . Някои правят секс всеки ден, други пет-шест пъти през живота си или никога. Някои се любят с десетки жени, други с нито една. Това се нарича „пазарен принцип“. В икономическа система, при която са забранени съкращенията, всеки успява, малко или много, да си намери работа. В сексуална система, при която е забранено прелюбодейството, всеки успява, малко или много, да си намери креватно другарче. В абсолютно либералната икономическа система някои трупат несметни богатства, други са обречени на безработица и мизерия. В абсолютно либералната сексуална система някои водят разнообразен и вълнуващ полов живот, други са осъдени на мастурбация и самота. Икономическият либерализъм означава по-широко поле за борбата, разширяването му към всички възрасти в живота и към всички класи в обществото. По същия начин сексуалният либерализъм означава по-широко поле за борбата, разширяването му към всички възрасти в живота и към всички класи в обществото. В икономически аспект Рафаел Тисран е от лагера на победителите. В сексуално отношение — от този на победените. Някои печелят и в двата аспекта, други губят и в двата. Предприятията се карат за някои току-що дипломирани младежи; жените се карат за някои млади мъже; мъжете се карат за някои млади жени; смутът и недоволството са значителни.

Малко по-късно излязох от хотела с ясното намерение да се насвяткам. Намерих едно отворено кафене срещу гарата. Няколко юноши играеха на флипера и това беше почти всичко. След третия коняк си спомних отново за Жерар Льоверие.

Жерар Льоверие беше администратор в Националното събрание, в същия отдел като Вероник (тя работеше там като секретарка). Жерар Льоверие беше на двайсет и шест години и вземаше трийсет хиляди франка месечна заплата. Иначе Жерар Льоверие беше срамежлив и склонен към депресия. В една петъчна вечер през декември (бил си взел — малко против волята си — петнайсет дни отпуск „за празниците“ и затова не го очакваха в понеделник на работа) Жерар Льоверие се прибрал вкъщи и се застрелял в главата.