Джоди Пико - Споделен живот

Церемонията по завършването обаче се проведе навън, под огромна бяла тента. Докато вторият по успех випускник произнасяше словото си, думите му бяха накъсвани от самоубийствените скокове на буболечките. Скакалците се търкаляха по наклонения покрив и падаха в скута на зрителите.

Не исках да идвам, но родителите ми ме накараха. Джулия ме намери, докато си слагах шапката, обви ръце около кръста ми и се опита да ме целуне.

— Ей, от коя страна на земята падаш?

Спомням си как си помислих, че в белите си академични роби приличахме на призраци. Отблъснах я.

— Недей, става ли? Просто недей.

Във всяка снимка от завършването, която направиха родителите ми, се усмихвах така, сякаш наистина исках да живея в този нов свят, докато навсякъде около мен падаха насекоми, големи колкото човешки юмрук.

Етичното за един адвокат се различава от етичното за останалата част от света. В действителност имаме писан кодекс — Правилата на професионалната отговорност, — който трябва да прочетем, да ни изпитат върху него и да се придържаме към него, за да продължим да практикуваме. Въпросните стандарти изискват от нас да правим неща, които повечето хора смятат за неморални. Например, ако влезете в кабинета ми и кажете: „Убих бебето на Линдберг“, аз може да ви попитам къде е тялото. „Под пода на спалнята ми — казвате ми вие, — един метър под основите на къщата“. Ако искам да си свърша работата както трябва, не мога да кажа на никоя жива душа къде е бебето. Направя ли го, може да ме лишат от правото да практикувам.

Всичко това означава, че са ме обучили да смятам, че моралът и етиката невинаги са едно и също.

— Брус — обръщам се към прокурора, — клиентът ми ще се откаже от правото на информация. И ако се отървеш от някои от тези пътни нарушения, кълна се, че никога няма да се приближи на повече от петнайсет метра до съдията или колата му.

Питам се на какъв ли процент от населението на страната е известно, че юридическата система е свързана повече с умението да изиграеш подходящите карти, отколкото със справедливостта.

Брус е свестен. Освен това случайно научих, че току-що са го назначили да разследва двойно убийство; едва ли ще си губи времето с Джес Фицджералд.

— Нали знаеш, че говорим за хъмвито на съдия Нюбел, Камбъл?

— Да, наясно съм — отговарям сериозно, а всъщност си мисля, че всеки, който е достатъчно суетен да кара хъмви, на практика моли някой да му го отмъкне.

— Остави ме да поговоря със съдията — въздъхва Брус. Сигурно ще ме изкорми за тези думи, но ще му кажа, че ченгетата няма да имат нищо против, ако пуснем малко гювеч на хлапето.

След двайсет минути сме подписали документите и Джес стои до мен пред съдебната палата. След двайсет и пет минути официално е пуснат условно и двамата слизаме по стъпалата на съда.

Днес е един от летните дни, в които имаш чувството, че в гърлото ти се е свил някакъв спомен. Някога в такъв ден щях да плавам заедно с баща си.

Джес накланя глава назад.

— Навремето ловяхме попови лъжички — изневиделица казва той. — Слагахме ги в кофа и гледахме как опашките им се превръщат в крака. Кълна се, нито една от тях не успя да се превърне в жаба. — Обръща се към мен и изважда от джоба на ризата си пакет цигари. — Искаш ли?

Не съм пушил, откакто бях в юридическото училище, но за своя изненада вземам цигара и я запалвам. Съдия наблюдава как тече животът, изплезил език. До мен Джес драска кибритена клечка.

— Благодаря — казва ми, — за това, което правиш за Ана.

Кола ни задминава. От радиото й гърми една от песните, които никоя програма не пуска през зимата. От устата на Джес излиза син поток от дим. Чудя се дали някога е плавал с лодка. Дали има спомен, който е пазил през всички тези години — как седи на моравата и усеща хладината на тревата след залез-слънце, как на Четвърти юли държи фойерверк, докато не почувства, че пръстите му горят. Всички ние пазим по нещо.

Тя остави бележката под чистачката на предното стъкло на джипа ми седемнайсет дни след завършването. Още преди да я отворя, се зачудих как ли е стигнала до Нюпорт, как се е върнала обратно. Занесох бележката до залива, за да я прочета на скалите; и след като я прочетох, я вдигнах и я помирисах, в случай че мирише на нея.

Технически нямах право да шофирам, но нямаше значение. Срещнахме се на гробището, както пишеше в бележката.

Джулия седеше пред надгробната плоча, обвила ръце около коленете си. Видя ме и вдигна поглед.